Артър & Джордж [bg]

— Други въпроси?

— Не, сър. Само… ако ми разрешите един страничен въпрос.

— Питайте.

— Порталът отвън. С колоните. Има ли название? Стилът, искам да кажа.

Ансън го изгледа тъй, сякаш никога не бе чувал по-нелеп въпрос от полицейски служител.

— Колоните ли? Нямам представа. Жена ми е по тая част.

През следващите дни Камбъл прегледа данните за престъпността в Грейт Уайърли и близките околности. Откри горе-долу каквото очакваше. Кражби, предимно на добитък; няколко случая на побой; скитничество и пиянство на обществени места; един опит за самоубийство; едно момиче, осъдено за писане на неприлични думи по селскостопански постройки; заплашителни писма и доставка на нежелани поръчки до дома на викария; едно непристойно нападение и два случая на непристойно държане. Не откри нападения срещу животни за последните десет години.

И сержант Ъптън не каза подобно нещо, а той служеше в областта двойно по-дълго. Но въпросът му напомни за някакъв фермер, вече отишъл в един по-добър свят — „а може и в по-лошия да е попаднал, сър“, — заподозрян в сексуални набези. Камбъл побърза да пресече потока от клюки; от самото начало му стана ясно, че Ъптън е остатък от времената, когато за полицай са избирали, кажи-речи, всекиго, стига да не е очебийно куц, сакат или малоумен. Човек можеше да се посъветва с него за местните сплетни и вражди, но не и да приеме казаното за чиста монета.

— Значи се сетихте, а, сър? — изхъхри сержантът.

— Имате ли да ми съобщите нещо конкретно, Ъптън?

— Не, не бих казал. Но нали знаете, каквото повикало, такова се обадило. Гарван гарвану око не вади, дето се вика. Сигурен съм, че най-накрая ще разберете, инспекторе. Нали сте голям детектив от Бърмингам и прочие. О, да, най-накрая ще разберете.

От Ъптън лъхаше на лукаво ласкателство и смътна враждебност. Някои от тукашните ратаи бяха съвършено същите. Камбъл се чувстваше по-спокоен с бърмингамските крадци, които поне лъжеха право в очите.

Сутринта на 27 юни повикаха инспектора в мината Куинтън, където два от ценните коне на компанията — по-точно кон и кобила — бяха нападнати през нощта. Конят бе умрял от кръвоизлив, а кобилата, подложена на допълнително осакатяване, трябваше да бъде убита. Ветеринарният хирург потвърди, че е използван същият инструмент, както преди — или поне инструмент със същото действие.