Кодът на Атлантида [bg]

9.

Москва, Русия

21.08.2009

— Какво взехте от библиотеката? — попита Наташа, докато лавираше между автомобилите. Очите й се стрелнаха към огледалото. Преследвачите им бяха започнали да изостават в натовареното движение. Въпреки спокойния тон спрямо „гостите“ й, вътре в нея всичко кипеше.

— Какво? — Лурдс я изгледа така, сякаш току-що й е поникнала втора глава.

Наташа се извърна за момент, докато изпревари отляво колата пред тях. Веднага щом я задмина, рязко зави надясно и се насочи към първата странична улица. Гумите изпищяха възмутено. Зад нея зареваха клаксони.

— Отишли сте в библиотеката да вземете нещо. — Очите й отново се стрелнаха към огледалото. Двете коли бяха взели завоя и продължаваха след тях.

— Нещо, което сестра ви беше оставила за мен.

— Какво по-точно? — остро попита Наташа.

— Флаш памет.

— Какво има на нея?

— Не зная.

Наташа му хвърли бърз поглед.

— Наистина е така — каза Лурдс. — Бяхте там. Нямах време да проверя.

— Какво според вас е съдържанието й? — Зави по друга улица. Московският университет се намираше в района на Спаровските хълмове4 и наоколо имаше множество малки, тесни улички. Смяташе да се възползва от предимството, което предлагаха.

— Юлия работеше върху нещо — каза Лурдс. — Искаше да го погледна.

— Цимбалът ли? — прекъсна го Наташа.

— Разказвала ли ви е за него?

Раздразнението прогони мъката и болката, които я бяха обзели. Въпросите на американския професор валяха по-бързо от нейните собствени. Е, все пак шофирането отвличаше донякъде вниманието й.

— Малко.

— Какво ви каза?

— Тук аз задавам въпросите, професор Лурдс. — Отново зави и този път се озова в тясна алея, пълна с кофи за боклук. Две от тях попаднаха под колата, докато тя летеше напред. — Какво знаете за цимбала?

— Не много — призна той.

— Тогава защо се е свързала с вас? Защо й е да ви оставя информация за него?

— Не съм сигурен, че го е направила. В паметта може да има нещо на съвсем друга тема. — Лурдс отново се вкопчи в таблото, когато колата излетя от края на алеята. Гумите пак изсвистяха и се понесоха по улицата.

Наташа натисна клаксона, освободи спирачките и отново набра скорост. Докато лавираше към следващата алея от другата страна на улицата, видя как Лурдс неволно трепна, щом доближиха един микробус. За миг й се стори, че няма да успее да избегне сблъсъка.

— Господи боже — изпъшка жената на задната седалка.