Кодът на Атлантида [bg]

— Поне не много. За мен е важно, че има нещо, което да ги накара да търсят знания. Сексът, или поне обещанието за секс, привлича много повече внимание от всичко останало на този свят, особено ако си на деветнайсет. — Лурдс хвърли поглед към Лесли. — А и не само тийнейджърите го харесват. Доколкото си спомням, именно въпросната книга е привлякла твоето внимание към мен. И не се съмнявам, че с нейна помощ си спечелила и продуцентите.

Лесли леко се изчерви.

— Естествено, от маркетинговия отдел харесаха идеята.

— Естествено. Предполагам също, че ще се споменава и в рекламата за сериите.

— Това притеснява ли те?

— Ни най-малко. Получавам хонорари от тази книга. — Лурдс се ухили. — Както виждаш, тя се е превърнала в нещо като международен бестселър. Осигури ми доста по-различен начин на живот от този на прост книжен плъх.

Лурдс коленичи пред книгите и извади четири от тях. Вдигна ръка и прокара длан по лавицата отгоре. Не усети нищо.

Обхвана го разочарование. Не очакваше да си тръгне с празни ръце. Свали ръката си.

— Какво има? — попита Лесли.

— Празно е.

Лесли коленичи до него и се наведе, за да погледне под лавицата.

— Може да не е имала време да остави нещо.

— Винаги ли използвате тази лавица?

— Да.

Лесли вдигна очи и посочи редицата книги над онази, която оглеждаха.

— Някои от книгите ти са там горе.

Лурдс погледна и видя, че наистина е така.

— Явно библиотеката е сметнала за необходимо да си набави повече бройки от моите трудове. — Прокара ръка под горната лавица и напипа правите ръбове на закрепената там миниатюрна флаш памет. Дръпна я, но тя не се освободи.

— Какво има?

— Заклещена е. — Лурдс извади фенерче колкото химикалка от джоба си и погледна малката защитна кутийка. Светлината заблещука по капчиците засъхнала течност по краищата й.

— Прилича на някакво лепило — каза Лесли.

— Не очаквах това. — Рафтът се разтресе от натиска му. При втория опит кутийката се откъсна, като изпука силно. Лурдс издърпа ръка. Плячката беше между пръстите му.

— Леле — обади се Гари. — Дано не си я потрошил.

Лурдс впери поглед през светлосинята мътилка на пластмасата, но не успя да различи ясно съдържанието. Надяваше се всичко да е цяло.

В същия миг в края на редицата се появи някакъв силует.

— Професор Лурдс?

Лурдс вдигна очи и видя библиотекаря.

— Случило ли се е нещо? — попита дребният мъж. — Стори ми се, че чух някакъв шум.

Лурдс не знаеше какво да отговори. Не бе успял да скрие паметта. Библиотекарят несъмнено я беше видял.