Кодът на Атлантида [bg]

Миг по-късно четвъртият мъж се появи. Държеше пистолет със заглушител и пръстът му беше на спусъка.

— Хвърли оръжието насам — нареди Наташа.

Мъжът се подчини.

— Лягай на пода. По корем. Ръцете на главата. Знаеш си упражнението.

Мъжът се поколеба, но здравенякът му изръмжа нещо и той легна на пода.

Наташа се чудеше какво да прави. Искаше да се обади за помощ и да прибере нападателите, но знаеше, че Лурдс може да се измъкне от Русия, ако го изпусне. Тогава забеляза безжичната слушалка в ухото на здравеняка.

— Колко хора имаш отвън?

Онзи не отговори.

Тя реши, че това няма значение. Със сигурност бяха достатъчно, за да убият или заловят Лурдс.

— Дай ръка.

Мъжът не се подчини и тя го удари с пистолета в челюстта.

Той протегна ръка.

С привични движения Наташа щракна белезниците на китката му.

— По корем.

Здравенякът бавно се отпусна на пода. Тя знаеше, че пленникът й дебне удобен момент да си сменят ролите. Беше успяла благодарение на изненадата. Когато мъжът беше на пода, тя го закопча за лежащия в безсъзнание.

Завъртя се и побягна. Надяваше се, че ще успее да спаси Лурдс от убийство или залавяне от мутрите на здравеняка. Имаше въпроси и искаше да научи отговорите им.

Сърцето на Лурдс биеше като пневматичен чук. Той притисна длан до джоба на сакото си, за да напипа твърдите ръбове на защитната кутийка. Още е тук. Слава богу. Надяваше се да не е рискувал живота си напразно.

Тичаше, без да пуска ръката на Лесли. Не искаше тя да спира. Съмняваше се, че едрият мъж от библиотеката е дошъл самичък.

Озоваха се навън и се втурнаха през двора. Дъхът изгаряше гърлото му. Озърна се през рамо и видя Гари само на няколко крачки отзад. Младежът мъкнеше камерата си с лекота и поддържаше изненадващо бързо темпо.

Лурдс събра сили и се насочи натам, където бяха паркирали колата. Не си направи труда да се движи по тротоара. Студенти и преподаватели им хвърляха тревожни и озадачени погледи, но всички се махаха от пътя им.

— Хей — извика Гари. — Размърдай се, народе. Имаме си компания.

Стомахът му се сви. Погледна назад и видя тримата мъже, които тичаха по улицата да ги пресрещнат. Не бяха студенти — не бяха дори руснаци, ако се съдеше по външния им вид. Корави мъже с твърди погледи. Трябваше да се досети, че едрият е оставил свои хора да дебнат наоколо.

Явно прекомерното използване на сила му беше запазена марка.

Засега не бяха извадили оръжия — но пък и бяха твърде далеч и се движеха прекалено бързо през тълпата студенти, за да могат да стрелят, без да рискуват да улучат някой от минувачите. Това положение нямаше да се задържи дълго.

Настигаха ги.