Кодът на Атлантида [bg]

— Професор Лурдс — тихо възкликна библиотекарят. В гласа му се долавяше укорителна нотка.

Галардо спря няколко крачки назад и се заслуша. Мирошников прекоси пътеката и зае позиция до съседния рафт.

Когато Лурдс отговори, Галардо разпозна гласа на професора, но не разбра какво казва. Явно Лурдс говореше свободно на руски.

Надникна зад ъгъла и видя Лурдс и хората му да стоят като виновни деца пред библиотекаря. Сбръчканият старец пристъпи сред тях. Явно беше обезпокоен.

Вниманието на Галардо бе привлечено от малката пластмасова кутийка в ръцете на Лурдс. Библиотекарят беше доста смутен и Галардо се опасяваше, че всеки момент ще повика охраната. Не биваше да позволи подобно нещо.

Извади пистолета от джоба си, скри лицето си зад скиорски очила и излезе зад ъгъла. Мирошников повтори движенията му едно към едно. От прикрепените към дулата заглушители пистолетите им изглеждаха огромни и заплашителни. Галардо се надяваше появата им да бъде достатъчна, за да попречи на когото и да било да направи някоя глупост.

— Аз ще взема това — излая той на английски.

Вече наистина раздразнен, библиотекарят се обърна към него. Галардо очакваше гневна тирада, но тя замря на съсухрените устни на стареца при вида на оръжието.

— На колене — заповяда Галардо. — С кръстосани глезени.

Библиотекарят се отпусна на колене и едва успя да заеме позата.

Лурдс беше запазил достатъчно присъствие на духа, за да започне да отстъпва назад. Беше хванал младата жена с едната си ръка и я дърпаше зад себе си.

— Ако се наложи да ви застрелям, професор Лурдс, ще го сторя. — Галардо държеше пистолета насочен към него. — Започвам да си мисля, че ще бъдете далеч по-малка неприятност, ако сте мъртъв.

Ди Бенедето излезе от прикритието си в другия край на рафта.

Пътят за бягство беше отрязан и Лурдс замръзна на място.

Галардо се ухили. Знаеше какъв е видът му със скиорските очила — заплашителен, естествено. Тръгна бавно напред. Мирошников вървеше зад него.

— Аз викам да ги убием направо тук — обади се Ди Бенедето. — Не ни трябват живи.

Преди Галардо да успее да отговори, зад него се чу глухо шляпване. Отпред Ди Бенедето отстъпи настрани, хвана пистолета с двете си ръце и той се насочи право в Галардо.

— Внимавай — предупреди го той.

Галардо се опита да се обърне. Чу движението зад себе си. Завъртя глава и видя Мирошников да лежи в безсъзнание на пода. В същия миг във врата му се допря дуло на пистолет.

— Мръднеш ли, ще те застрелям — изрече студен женски глас.

Наташа Сафарова стоеше зад едрия мъж и притискаше дулото към врата му. Ако дръпнеше спусъка, куршумът щеше да разкъса гръкляна му.

Адреналинът бушуваше в кръвта й, докато се опитваше да установи къде се намира другият мъж. Беше пристигнала в университета след Лурдс и преследвачите му. Не я забелязаха, когато паркира малко по-нагоре и тръгна към библиотеката съвсем малко зад тях.