Кодът на Атлантида [bg]

Лурдс й подаде ръка, за да й помогне да запази равновесие.

— Не говори, а тичай — посъветва я той. Луда или не, Наташа Сафарова беше единственият им шанс.

Следвайки въоръжения си водач, тримата спринтираха по страничната улица към един седан на паркинга.

Наташа отключи с дистанционното.

— Влизайте.

Рязко спря до мястото на шофьора и отвори вратата. Вместо да влезе вътре, опря ръце на тавана и се прицели към тримата, които приближаваха към тях.

Те се пръснаха, а маневрата им очевидно бе добре отработена. В ръцете им се появиха оръжия.

Лурдс бе напълно убеден, че всеки момент ще го направят на парчета. За миг замръзна на място.

— Влизайте! — нареди Наташа. — Снишете се. Двигателят би трябвало да ви предпази от куршумите.

Лурдс се затутка със задната врата и най-накрая успя да я отвори. Паниката го стискаше за гърлото. Насили се да се концентрира върху задачата си и да не се обръща към преследвачите.

— Внимавайте! Ако стреляте по тях, можете да улучите някой студент! — предупреди той на руски, за да го разбере веднага. Наташа говореше английски добре, но това не означаваше, че ще бъде на ниво в разгара на битка. Лурдс бутна Лесли към отворената врата и я прикри с тялото си.

— Знам — също на руски отвърна Наташа. — Няма да стрелям, но те не го знаят. Влизайте, преди да са се сетили.

Лесли изпълзя навътре в купето. Гари се метна след нея, преди Лурдс да успее да влезе. Двамата заеха цялата седалка и не му оставиха място. Лурдс затръшна вратата, отвори предната и се хвърли на мястото до шофьора. Сниши главата си ниско под таблото.

Тримата от другата страна на улицата бяха приклекнали. Единият се прицели с пистолета си и стреля. Куршумът разби предния десен прозорец. По гърба на Лурдс се посипаха парчета стъкло. Той трепна и прикри глава с ръцете си.

Наташа рязко отвори вратата си и се озова зад волана. Завъртя ключа и двигателят оживя.

Лурдс погледна към нея.

Тя прехвърляше пистолета от едната си ръка в другата. Когато отново го хвана с дясната, го насочи към Лурдс.

— Долу.

Сигурен беше, че това не е предупреждение да се пази от неприятелския огън. Наташа стреля над главата му към преследвачите. Още куршуми от тяхната посока улучиха колата. Ударите отекваха оглушително в затвореното пространство.

— По дяволите! — изкрещя Гари от задната седалка. — Мърдай, жено! Да не чакаш сигнал от господ или нещо такова?

Наташа натисна газта. Двигателят изръмжа като притиснат в ъгъла звяр, гумите зафучаха по паважа и ги понесоха напред.

Лурдс държеше ръцете си на таблото, но рискува и погледна. Наташа отби в отсрещното движение. За миг се уплаши, че ще се блъснат в един товарен камион. Видя как очите на шофьора се разширяват от другата страна на предното стъкло. Наби спирачки и камионът се завъртя. Бронята му се размина на сантиметри с тях.

— Ох, мамка му! — изкрещя Гари.