Убийство в Ню Йорк [bg]

Бяха с Кристиан на театър, когато тя се сблъска с Раул.

Обикновено тя избягваше театъра, даже като тема за разговор, но Кристиан по някакъв начин беше разбрал, че това е страстта й. В театър „Кръг“ даваха нов спектакъл, който събра възторжена критика. Всичките билети бяха продадени, но с някаква магия той успя да намери отнякъде билети за тях.

По време на антракта, в бара тя чу „отровен“ глас зад гърба си.

— Разбира се, цялата тази еуфория винаги се подкрепя от публиката. Нищо по-хубаво не могат да направят, милинките.

Клер се опита да се отдръпне, но той я видя.

— Клер, скъпа. Нали това е ужасно?

Тя трябваше да предвиди, че подобно нещо можеше да се случи.

— На мен ми харесва — плахо каза тя.

— Наистина ли? Мисля, че щом отдавна не се занимаваш, трудно можеш да съдиш — каза той подигравателно.

— Това е Раул Уолш — с неохота го представи тя на Кристиан. — Той играеше пеещия плъх в мюзикъла.

— По-скоро пеещата мишка — каза Раул и очите му се стесниха. — Но, по дяволите, Клер, какъв е този акцент?

— Чух, че второто действие ще е по-хубаво — каза тя, за да се отърве от него. — Това звънеца ли е?

Но веднъж започнал, Раул не възнамеряваше да я пусне толкова лесно.

— Та говорейки за симпатичен акцент, видях твоя познат барман миналата вечер. Какво направи с него? „Не бих казал, че сексът с Клер е груб, но когато накрая слезе от мен, разбрах, че преди малко бях обрязан.“

Той великолепно имитира австралийския акцент на Брайън. Приятелите на Раул се разсмяха угоднически. Кристиан също се разсмя.

Той прегърна Раул за раменете, сякаш го поздравяваше за шегата му, сякаш имаше намерение да закачи медал на гърдите му и да го целуне по бузите. Наведе се рязко и с едно движение напред удари с глава Раул по носа. Той се строполи като кукла. Сякаш от нищото му се появиха провиснали мустаци от кръв. Зад тях изпищя някаква жена. Раул не ставаше от килима, давеше се. От устата му капеше кръв и лиги.

— Хайде, Клер — каза спокойно Кристиан, — да тръгваме. — Неприятен млад човек — каза той, когато излязоха на улицата.

— Артистите понякога са толкова аморални — допълни тя, треперейки, като се огледа.

Двама мъже ги последваха от театъра. Като видяха, че с нея всичко е наред, те се върнаха. Кристиан вдигна ръка, за да извика такси.

— Какво имаше той предвид? — спокойно попита той.

— Какво по-точно искаш да знаеш?