Убийство в Ню Йорк [bg]

Тя кимна към ъгъла.

Той написа уебадрес и прочете на монитора:

— „Добре дошли в pictureman.com. Вие сте посетител номер 39584.“ Народът полудява от тези картинки.

Тя стана от леглото, облечена в тънка тениска, за да погледне.

— Защо не го затворите?

— Да, разбира се. Ние засякохме сървъра. Той се намира в Сенегал, където те са наели дисково пространство с висока скорост на достъп, както те го наричат, до безплатни имейл-услуги в Австралия. А те дават право на своите членове да откриват собствени сайтове. Момчетата от сенегалската полиция не отговарят на обажданията, в Австралия сега е към полунощ, но и да беше по друго време, няма гаранция, че те биха се съгласили да го махнат. Те печелят от продаването на рекламно пространство. Колкото повече хора посетят сайта, толкова повече са парите. — Той пак натисна бутона. — Вече са около петдесет хиляди.

— Нещо във връзка с Кристиан?

— Кони се занимава с това. — Той се изправи. — Искаме да дойдеш в Куинс. Ще има съвещание след час и половина.

Тя посочи тениската.

— Трябва да се облека.

За нейно учудване, той остана на мястото си.

Няколко секунди той я гледаше, сякаш неуверен в себе си. После каза рязко.

— Не си от срамежливите, Клер.

— Какво имаш предвид?

— Разхождаш се тук без дрехи през цялото време. Ти…

— Ти гледаше това, така ли? — попита тя ядосана.

— Изслушай ме. Наблюдавах те, защото това е работата ми: да осигурявам безопасността ти. Кристиан може да се върне тук по всяко време, мислила ли си за това? Мисля, че не се срамуваш от това коя си. Миналата седмица доведе тук това приятелче…

— Ти и това ли си гледал? — изкрещя тя. — А какво ще кажеш за правото ми на личен живот?

— Послушай — каза той, — послушай. Разбира се, че не съм гледал — не повече, отколкото трябваше. Но видях достатъчно, за да разбера, че ти нямаш задръжки. Ти си актриса. Правила си голи снимки преди, нали така?

— О, не — каза тя, разбирайки изведнъж накъде бие той. — О, не. Не ме карай да правя това.

— Ако няма да спиш с Кристиан, не се знае колко дълго ще играем на тези гатанки. Съвсем ясно е, че ние нямаме толкова време. Ако до две седмици нямаме резултат, Кристиан ще бъде зачеркнат от списъка, а ти трябва да си заминеш.

— Какво имаш предвид?

— Ще те изпратим в Англия в „бизнес класа“ с някоя пара в джоба.

— А зелената карта? Ти ми обеща.

— Да ти осигуря карта, ако приключим с операцията. Но ако се налага да се откажем от нея, то това вече е друг сценарий. Не можем да оставим Клер Роденбург, английска актриса, да се разхожда по Бродуей. Това ще накара Кристиан излишно да се разтревожи.

— Ако е виновен.

— Това е нещо, което никога няма да узнаем, ако не намерим начин да влезем под кожата му.

— Така е — промърмори тя повече на себе си. — Аз никога няма да узная това.