![Убийство в Ню Йорк [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/8/0/ubijstvo-v-nyu-jork-bg-download.jpg)
Убийство в Ню Йорк [bg]
- Автор: Капелла Энтони
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Анимар
- ISBN: 9549133214
- Переводчик: Стоян Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийство в Ню Йорк [bg]». Краткое содержание книги:
Когато не можеше повече да танцува, тя тръгна към горната част на града в „Хърли Бар“. Брайън не изглеждаше зарадван да я види. Това не беше изненадващо, защото косата й изглеждаше мазна от изсъхналата пот, очите й бяха големи като патешки яйца и двойно по-ярки, а тя бърбореше за спасяването на света от серийните убийци.
Но най-интересното бе, че той нямаше никого за прекарване на нощните си почивки.
Но даже и да имаше, те не можеха да се сравнят с нея.
Беше почти обяд, когато Клер се върна на 14-та улица. Тя още се чувстваше зле; очите й смъдяха, а устата й сякаш бе натъпкана с телчета, които използват за изправяне на дръжките на цветята.
В първия момент тя се почувства така, сякаш попадна в друг апартамент.
Стените бяха боядисани в кремаво. Черепите на животните и имитациите от магазина за сувенири бяха изчезнали.
Сега тук беше обзаведено с евтини шведски мебели, пълно с купища книги и ярки турски килими. Чисто нова поставка с дискове с класическа музика — Рахманинов, Бах, Моцарт на мястото на местата на Зеления Ден и Пероните Девет Инча7. Копия на картини в боядисани с бяло дървени рамки вместо скъсаните рок-постери и тапетите от „Роткос“. И сякаш с магическата пръчка на някой вълшебник змията се бе превърнала в котарак, който лениво се бе разположил на фотьойла, като че завинаги щеше да остане тук.
— Той се казва Август — каза Кони, излизайки от спалнята.
— Наистина ли?
— А ти да не мислиш, че на котарака му трябва нелегално име? Разбира се, че се казва Август.
— Сега е много по-добре — каза Клер, като огледа стаята с одобрение. — Но защо толкова прибързано?
Вместо отговор, Кони натисна бутона на телефонния секретар.
— Това е гласът на Воглер.
— Клер, аз съм Кристиан. Исках само да ти кажа колко хубаво беше снощи, когато се видяхме. — Пауза, и после леко притеснен смях. — Дали ще можем пак да се видим? Не искам да те притеснявам, но ако си свободна… Обади ми се, ако имаш време.
— Да му отговоря ли?
— Със сигурност, но ще се направиш на недостъпна.
Клер тръгна към фотьойла, свали обувките си и седна, като вдигна краката си на масата.
— Мислих за това, как мъжете стават психопати — промърмори тя.
— Хайде, Клер, ставай. Имаме работа.
От: Клер Роденбург [ClaireR@colormail.com]
За: Кристиан Воглер [CV@nyscu]
Кристиан,
Миналата вечер исках да се видя с теб, защото те помислих за интелигентен човек, който няма да иска да ме променя или да ме съди. Сгреших. Само като си помисля за нещата, които са само погрешна реакция на унизяващите ме огорчения и за мощния прилив на вяра, който почувствах, когато споделих тайната на моята сексуалност с теб. По начина, който винаги ме кара да се чувствам притеснена от случилото се миналата вечер. Сигурно се отнасяш с ирония към това, което аз харесвам, но аз го харесвам. Предполагам, че трябваше да осъзная по-рано, още от твоя имейл, че ти не го приемаш близко до сърцето си. Но по някаква причина не го осъзнах. По дяволите, Кристиан. Започна да влизаш под кожата и в главата ми, а това е мястото, където не позволявам да влизат много хора — по причините, които току-що бяха обсъдени.
Не искам да принизявам значението на това, което беше хубаво. Беше прекрасно. Но не мисля, че пак така ще бъде. По-добре да си кажем сбогом сега, не мислиш ли?