Убийство в Ню Йорк [bg]

Франк и Кони я гледаха скептично.

— Какво мога да кажа? — сви тя рамене. — Той е чаровен, интелигентен… много емоционален, разбира се, но мисля, че не е толкова самонадеян, колкото изглежда… Е, какво?

Те гледаха на нея, като двама родители, които не одобряват срещата на дъщеря си.

— Как ти се стори той, когато разчупваше рака? — попита Кони. — Беше ли въобще развълнуван?

— Сигурно. Аз също. Бяхме гладни, а яденето беше много вкусно. Всъщност той е прекрасен готвач.

— Безпокоя се за това — каза Франк на Кони.

— Трябва да разбереш, Клер, че една от опасностите на тази операция е, че можеш да хлътнеш дълбоко — каза Кони. — В момента, в който усетя, че това става, ще спра всичко.

— Но аз не хлътвам — с раздразнение отговори Клер. — Казвам само, че ако той е убиец, то той е приятен и очарователен убиец и това е всичко. — Тя почувства лек спазъм на вина, като си спомни как позволи на тялото си да реагира на целувките на Кристиан. Или просто играеше ролята си докрай.

— Пусни й записа — каза Франк.

Кони включи видеото. Картината бе мъглява, на снежинки и черно-бяла, но Клер разбираше, че пред нея бе апартаментът. Фигурата на преден план бе Кристиан, който правеше кафе. Отляво в кадъра бе тя.

— В дванадесет и двадесет и една ти влезе в банята — каза Франк. — А сега гледай, какво правеше той.

Кристиан се отдръпна от печката и с две крачки прекоси кухнята. По-точно, с два скока. Другата камера го показа, когато той влезе в спалнята й. Отвори гардероба й и светкавично прерови дрехите й. След това се приближи до леглото й и разгледа съдържанието на чекмеджетата на нощното шкафче. После взе книгата, която тя остави, и внимателно прочете заглавието.

Той се обърна, сякаш се вслушваше в нещо, и тръгна към вратата. До леглото имаше кош за бельо, от който извади нещо, поднесе го към лицето си, помириса го няколко пъти и го сложи обратно. След няколко секунди първата камера пак го показа, като изсипваше кафето от кафемелачката, тогава и Клер пак се появи в кадъра.

Тя сви рамене.

— И какво? Той разглеждаше апартамента.

— Той тършуваше в спалнята ти. Душеше мръсното ти бельо.

— Повярвайте ми — отговори тя, — случвали са ми се и по-лоши неща.

— Слушай — каза Кони, — показахме ти всичко това не за да докажем, че е виновен. Далеч съм от тази мисъл. Веднъж вече Кристиан не успя да се самоубие. Това, което искам да ти кажа, е — не загубвай контрол. Нито за секунда.