Убийство в Ню Йорк [bg]

Като подминаха няколко блока, те стигнаха до входа на едно помещение. Нямаше никакво име, само червено въже отпред. Имаше двама бодигарда и една жена. Тя презрително огледа Клер, сякаш бе нарушила закона за обличане. Клер носеше най-хубавото сако на Беси от „Прада“, което изглежда леко подразни жената. Но щом влязоха вътре, тя разбра, че тук „Прада“ не се смята за нещо особено. По-точно, нищо, което бе от плат, не се смяташе тук за нещо особено. За предпочитане бяха обработената кожа, PVC и залепващите мушами. И пак кожа. Тук много обичаха кожата.

Клер никога преди не бе посещавала садо-мазо клуб. Първата глупава мисъл, която й дойде в главата беше: „Как, по дяволите, се прибират вкъщи с такси?“

Мъжът, който вървеше пред нея, носеше кожен панталон и нищо друго. В ръката си той държеше верига. Веригата водеше до малка стоманена халка, закопчана за зърното на необикновено красива жена. На челото й беше написано „РОБ“.

Клер се огледа и видя кожени панталони за езда, кожени сбруи и странни запушалки за уста във вид на топчета. Друг мъж носеше само качулка, която изцяло покриваше лицето му и имаше тръба, през която дишаше.

— Тук навсякъде — каза Кристиан в ухото й — ще ни бъде приятно. Тука има зрелище.

В единия край на стаята се тълпяха хората. Кристиан заведе Клер напред и тя видя груба дървена рамка, върху която беше завързано голо момиче. Двама мъже отстрани държаха камшици за езда. Гърбът на момичето бе цял на кръгове, като при игра на кръстчета и нулички. Първият мъж отпусна дръжката на камшика надолу. Даже през шума на тонколоните Клер можа да чуе плющенето на камшика и да види свиването и отпускането на кожата под ударите. Момичето скимтеше. Тълпата аплодираше и я окуражаваше. Когато първият мъж вдигаше ръката си нагоре, вторият от другата страна отпускаше камшика си надолу, като добавяше нов белег на гърба на момичето.