Убийство в Ню Йорк [bg]

— Няма проблем — отговори Клер, прогонвайки кучето от леглото. — Изглежда сякаш Морган трябва да защитава честта ми.

Обядът беше истинско удоволствие — миди от залива, костур, който Филип бе уловил собственоръчно, и салата от грах. Кристиан беше прав: хубаво бе да излезеш от града и да пиеш „Пулини-Монтраше“ с тези образовани, интелигентни и свободни хора, които я приеха за събеседник, не обръщайки внимание, че на възраст тя бе по-близо до децата на Соул и Хана, отколкото до тях.

След като изядоха рибата, Соул се извини под предлог, че трябва да говори по телефона.

— Не се опитвай с клетъчния телефон. Няма обхват — извика Филип след него.

— Няма ли?

— Няма. Никакви комуникации не работят по тази страна на крайбрежието. Има апарат с подземен кабел в кабинета.

Клер опипа колието си, като се чудеше дали микрофонът й работи. Тя се извини, излезе до банята и отвори малкото прозорче към пътя в предната част на къщата. Изключи тока, за да вижда по-добре. Небето навсякъде бе черно, облаците покриха като паяжина луната, която се стараеше да ги пробие.

— Франк — каза тя тихо, — ако ме чуваш, би ли присветнал с фаровете?

Тя изчака. Никакви светлини не разкъсаха тъмнината.

— Франк — прошепна тя — ако си навън в колата, включи фаровете си или леко натисни клаксона, или направи нещо друго. Дай ми някакъв сигнал, че ме чуваш.

Внезапно почукване по вратата я накара да подскочи.

— Клер — попита Кристиан, — всичко наред ли е?

— Добре съм.

— Помислих, че попадна на развалени миди.

— Наистина съм добре. След секунда идвам.

Преди да затвори прозореца, тя за последен път погледна в тъмнината.