Убийство в Ню Йорк [bg]

Няколко момчета се ухилиха. Единият прошепна с възторг: „Мъж — един път“.

— Този конфликт е забележителен в живота на Бодлер, също както и в неговата поезия — продължи Кристиан, като умишлено не обръщаше внимание на реакцията, която предизвикаха цитираните от него стихове. — Вероятно си спомняте неговото известно писмо-отказ, което изпратил на Venus Blanche, в което й казва — за първи път Кристиан погледна в записките си, като сложи очилата си и ги свали след прочита на цитата: — „Скъпа моя, виждаш ли, преди няколко дена ти беше за мен богиня: толкова благородна, толкова недосегаема. И ето сега си тук, жена… Аз се страхувам от страстта, защото познавам ужаса, с който тя ме изкушава“.

Клер изведнъж осъзна нещо, което не познаваше преди: Кристиан е необикновено талантлив изпълнител. Той задържаше вниманието на аудиторията върху себе си.

— За Бодлер сексът не е силно физиологично желание, а метафизична история. Не няколко безсмислени акробатични упражнения, а връзка или даже проводник към ужасни тъмни мистерии на всекидневието. Както всички мистици, и той естествено е обречен на разочарование. Постиженията — героизмът — се базират на опит.

Даже когато Кристиан свърши да говори, ръката му остана протегната във въздуха. Момичето, което седеше на първия ред с отворен пред нея яркочервен лаптоп, бурно се изказа:

— Вие казахте, че той е третирал жените като сексуални обекти. Като го слагате в учебната програма, не помагате ли за възвеличаване на неговите възгледи?

Кристиан учтиво и методично започна да обсъжда нейното твърдение. Другите студенти, приемайки това за края на лекцията, събраха конспектите и лаптопите си и взеха да стават от местата си.

Клер изчака, докато Кристиан и момичето приключат. Когато страстите се успокоиха и студентите излязоха, Кристиан дойде при нея.

— Да тръгваме — каза той. — Имаш ли чанта?

— Долу е.

— Тогава ще я вземем на път за паркинга — Той изглеждаше много весел, очаквайки почивката извън града.

— Имаш ли кола?

— И още как!