![Господари на войната [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/1/4/gospodari-na-vojnata-bg-download.jpg)
Господари на войната [bg]
- Автор: Райан Крис
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Джей Ей Ем Джи Букс
- ISBN: 978-619-90117-2-0
- Переводчик: Стоянка Сербезова-Леви
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господари на войната [bg]». Краткое содержание книги:
Точно на време.
Обърна се и погледна нагоре. Хеликоптерът избръмча над сградата. Не беше запозната с бойните машини, но успя да зърне мъжа, който държеше в ръцете си картечница, и отново се скова от страх.
Хеликоптерът се спусна застрашително надолу и започна да кръжи над улицата. Шумът от роторите му я оглуши. После се издигна отново и отлетя. Клара не можеше да помръдне от изтощение.
И от ужаса, който я изпълваше.
Не толкова от мисълта за трупа на Брадли, която изгаряше ума й.
Нито от спомена за това, че се беше отървала на косъм от войниците, които бяха изцедили последните капки живот от малкото момиченце и се бяха опитали да отнемат и нейния живот.
А от осъзнаването на факта, че е сама. И че не знае къде се намира. Единственото й спасение беше да се опита да се върне в лагера. Нямаше никаква представа как би могла да стигне до него, как би могла да потърси помощ, а и не й се искаше да напусне скривалището си, колкото и несигурно да й изглеждаше то. Не знаеше какво да направи.
Коленете й се огънаха и тя се свлече на пода, зарови лице в ръцете си и се разрида отчаяно.
9
Ларнака, Кипър.
20:00 ч.
За втори път през последните двайсет и четири часа Дани усети върху лицето си топлия, сух бриз на Средиземно море. Светлината гаснеше и безкрайната небесна шир се обагряше в лилавосин цвят, изпъстрен с розови отблясъци.
Двамата с Бъкингам слязоха заедно от самолета, който ги беше транспортирал до Кипър. Бъкингам не се беше отделил от него нито за миг по време на полета. Дани го беше взел под крилото си. В Херефорд момчетата бяха подредили оръжието и уредите в здрав сандък. Сега обаче трябваше да ги прехвърлят заедно с раниците и дрехите, с които щяха да се преоблекат, след като пристигнат в Сирия, в огромни непромокаеми торби.
Дани накара Бъкингам да си отвори куфара и го прерови, за да види дали в него има нещо, което може да му потрябва по време на операцията.
— Остави го тук — каза, посочвайки с глава към торбите. — В тях има всичко, което ще ни бъде необходимо за престоя ни в Сирия.
След като се опълчи на Спъд в Брайз Нортън, Бъкингам не беше изрекъл нито една дума. Според Дани причината не се криеше единствено във факта, че не обичаше да лети със самолет, както беше споделил с тях в залата на терминала. Очевидно Бъкингам се страхуваше от това, което им предстоеше да свършат. Дани беше свикнал с този страх. Той го караше да бъде нащрек. Помагаше му да се концентрира. Ако се отпуснеше за миг, нещата можеха да се прецакат. А прецакването в случая означаваше да се върне у дома в ковчег, ако има този късмет.
Дани нямаше нищо против кучешката привързаност, която долавяше в очите на разузнавача. След като нещастникът се държеше с него по този начин, вероятността да се подчинява на заповедите му беше много по-голяма. Макар че в случая Бъкингам беше негов шеф по време на операцията решенията щеше да взима Дани. И да следи за тяхното изпълнение. Сирия беше вражеска територия за тях. В нея цареше беззаконие и на всяка крачка дебнеше опасност. Нито за миг не биваше да притъпяват бдителността си.
Както им беше казал майор Хамънд в Херефорд, един сержант с тънки устни, чието име беше Уилкинсън, ги взе от пистата и ги откара на пристанището. Придвижиха се бързо. Срещата с посредника, който трябваше да им осигури коли и гориво, беше насрочена за 01:00 ч. на сирийския бряг. Ако закъснееха, той нямаше да ги чака. Това означаваше, че щяха да останат без транспорт. А все още им предстоеше дълго пътуване, преди да стигнат до там. Уилкинсън мълчеше, докато ванът, натоварен с войниците и оборудването им, напускаше летището, макар че от време на време поглеждаше към тях в огледалото. Беше очевидно, че се чуди какво се канят да предприемат. Беше също така очевидно, че нито един от тези войници от специалните части нямаше намерение да го уведоми. Бъкингам продължаваше да мълчи — седеше на задната седалка и се взираше през прозореца. Колата спря и Уилкинсън изключи двигателя. След като слязоха, Дани изостана от тримата си партньори, приближи се до Бъкингам и попита: