Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Господари на войната [bg]
Господари на войната [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Господари на войната [bg]

Электронная книга - «Господари на войната [bg]». Краткое содержание книги:

В Париж един възрастен сириец е убит по време на сутрешната си разходка. В разрушените от войната градове на Сирия правителствените войски изтребват сънародниците си. Руснаците подкрепят правителството на Сирия, докато французите и англичаните оказват помощ на две враждуващи помежду си бунтовнически групировки, а в Северна Африка младият войник от SAS Дани Блек приключва изпълнението на поредната тежка мисия. И веднага трябва да вземе участие в следващата. Задачата на агента от МИ-6 Хюго Бъкингам е с помощта на отделението на Дани Блек да установи връзка с една от сирийските бунтовнически групировки, както и с екипа от частни предприемачи, които подготвят членовете й за свалянето на правителството в страната и за установяване на удобен за бизнес интересите на Великобритания режим. След като става свидетел на сделките между англичаните и бунтовниците, Дани осъзнава кои всъщност са господарите на войната. Привлечен към забулената в мистерия орбита на частните военни предприемачи, той открива един свят, в който смъртта се раздава от този, чийто залог е най-висок, и хората са в състояние да продадат всеки, ако цената ги устройва. И се натъква на тайна, която преобръща живота му… Крис Райън е роден през 1961 г. в едно село до Нюкасъл. През 1984 г. постъпва в SAS. По време на десетгодишната си служба в Полка участва в множество военни операции и е командир на отделение от снайперисти в един от отрядите за борба с тероризма. По време на войната в Персийския залив от осемчленното отделение, в което участва, единствено той успява да се спаси и да избяга от Ирак. Трима от войниците загиват, а четирима са пленени. Бягството му е уникално по рода си в цялата история на SAS. През последните две години от службата си в Полка, обучава бъдещи кадри на SAS. През 1994 г. напуска SAS. Оттогава работи в областта на опазване на сигурността в различни части на света.
1 ... 44 45 46 47 48 49 50 51 52 ... 144
Перейти на страницу:

— Съблечи се.

Бъкингам се мъчеше да свали неопреновия костюм, докато Дани отваряше една от торбите и изваждаше чифт дрехи. Те бяха най-обикновени — джинси и риза от груб плат. Човек можеше да ги носи навсякъде — от Дамаск до Доркинг, без да прави впечатление. Миришеха неприятно на мухъл и Дани се сети за миг за стаята на брат си в хотела.

— Облечи ги — каза на Бъкингам, който вече беше останал по боксерки, — а върху тях си сложи отново неопреновия костюм.

Момчетата от Полка също бяха започнали да се преобличат, но подготовката им беше малко по-екзотична. Дрехите им бяха същите, като дрехите на Бъкингам, но под ризата всеки от тях закопча калъф, в който имаше деветмилиметров „Зиг Зауер“. Бъкингам ги гледаше, ококорил очи, докато проверяваха оръжието си. Помещението се изпълни с шума от глухото щракане на пълнителите, докато войниците ги поставяха в оръжията и спускаха предпазителите. Дани забеляза как Бъкингам наднича тревожно в торбата с автоматите М-4 и затвори ципа й. Нямаше смисъл да го плаши още повече. Четиримата отново си сложиха неопреновите костюми върху цивилните дрехи.

— На каква дълбочина сме? — попита Бъкингам.

Дани сви рамене и отвърна:

— На петстотин метра. Или на малко повече.

— По дяволите! И след колко време…

Дани осъзнаваше, че Бъкингам е силно изнервен, затова реши, че може би е по-добре да му обясни какво им предстои.

— След няколко часа. Когато стигнем до брега, ще навлезем на около километър навътре в сушата, докато стигнем до едно кръстовище на главната магистрала. Там ще се срещнем с посредника, който ще ни осигури колите.

Бъкингам изглеждаше смутен.

— Не е ли по-разумно посредникът да ни чака с колите на брега? Искам да кажа, че би било по-добре веднага да се качим в колите, вместо да вървим пеша.

Дани поклати глава.

— Не знаем нищо за този човек. Освен това той няма как да разбере, че сме пристигнали по море, тъй като ще се срещнем с него на кръстовището. Ще можем да го огледаме спокойно, преди да установим връзка с него. Не е нужно да бъдем разкрити, преди още да сме пристъпили към изпълнението на операцията.

— Да бъдем разкрити? Та той е агент на МИ-6. Можем да разчитаме на него.

Останалите мъже се засмяха.

— Защо се смеете? — попита Бъкингам.

— Той е посредник, приятел, — отвърна Спъд, — а посредниците по целия свят са еднакви. Потайни. Преследват собствените си интереси. Този човек ни помага, защото от МИ-6 му плащат, но ще ни предаде веднага щом получи по-добро предложение.

Бъкингам пребледня.

— Спокойно, приятел — каза му Грег. — Ако нещо се обърка, ще жертваме Спъд, а не теб. Нали така, Спъд?

Спъд сведе очи към издутината върху гърдите си, където неопреновият костюм покриваше калъфа с пистолета. После погледна към Бъкингам и отвърна:

— Точно така.

23:30 ч. източноевропейско време.

На вратата на помещението се почука силно. Появи се един брадат моряк и каза:

— След десет минути ще изплуваме, момчета. Изчакайте тук, докато ви повикаме.

Мъжът носеше спасителни жилетки. Подаде по една на всеки и петимата веднага ги облякоха, нахлузвайки ги през главите си. И зачакаха.

Подводницата се отклони на няколко градуса от курса си, докато изплуваше на повърхността. Бъкингам се сви — през последните десет минути не беше изрекъл нито една дума. Мъжете грабнаха торбите. След малко вратата се отвори. На прага й застана морякът с брадата и им кимна. Петимата излязоха в тесния коридор и тръгнаха след него към кулата. Подминаха стълбата, по която преди бяха слезли, продължиха още десет метра и стигнаха до следващата стълба, чиито стъпала водеха към един люк, разположен на покрива й. Там ги чакаше капитан Флеминг.

— Обадиха се от централата в Херефорд — каза той. — През тази нощ в Хомс са се водили тежки боеве. Двама представители на организацията „Лекари без граница“ се изчезнали. Единият от тях впоследствие е бил открит мъртъв — бил е застрелян. — Отправи на Дани пронизващ поглед. — Бъдете внимателни, момчета. По всичко личи, че избиват чужденците по улиците.

Обърна очи към Бъкингам и върху лицето му се изписа недоверие. После натисна червения лост върху стената на коридора. Капакът на люка изсъска и се вдигна. В коридора, заедно с въздуха, нахлу шумът от морските вълни. Един моряк се надвеси над люка и извика:

1 ... 44 45 46 47 48 49 50 51 52 ... 144
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)