Господари на войната [bg]

— Дръжте се!

След двайсет секунди подводницата се разклати леко и започна да потъва бавно.

Пет метра до морското равнище.

Три метра.

Един.

Накрая вълните заляха палубата. Лодката все още беше в сянката на кулата. Вълните я подмятаха, разбиваха се в нея и я заливаха отвсякъде. Рулевият изчака няколко секунди, а после спусна двигателя във водата и го включи. Без да обръща внимание на водните струи, той увеличи скоростта, измина десет метра по посока на мястото, където преди се намираше кърмата на подводницата, направи полукръг и се насочи към брега.

Дани присви очи, за да ги предпази от хвърчащите капки, и се взря в далечината. На шейсет градуса вляво от лодката блещукаха светлини, но в тъмнината му беше трудно да прецени разстоянието до тях. Над главите им прелетя пътнически самолет, който се движеше на юг. Дани си помисли, че всъщност много самолети в небето остават невидими за човешкото око. Спомни си, че беше зърнал отблясъка на един безпилотен самолет „стелт“, докато лежеше в окопа до Бойд по време на операцията в Либия. Тези самолети бяха като ангели хранители. Човек никога не можеше да бъде сигурен, че те са наблизо, нито пък да разчита на помощта им, когато наистина имаше нужда от нея. Точно пред него не се виждаше нищо. Най-близкото селище беше на пет километра от изоставената плажна ивица, към която плаваха. Не очакваше да види светлини, но това в никакъв случай не означаваше, че мястото е безопасно, защото, ако някой ги наблюдаваше от брега, нямаше как да го забележат.

Погледна си часовника: 00:15. До срещата оставаха четирийсет и пет минути. Щяха да стигнат навреме. Ако посредникът не ги чакаше с колите, операцията щеше да се прецака.

Лодката намали скоростта и стана по-безшумна, което беше сигурен знак, че се приближават към сушата.

— Двеста метра — обяви рулевият.

Грег и Джак, които седяха от двете страни на лодката, вдигнаха оръжията си и огледаха брега през инфрачервените оптични мерници. След десет секунди лодката отново намали скоростта. Шумът от двигателя почти не се чуваше на фона на разбиващите се в брега вълни. На около петдесет метра в далечината Дани видя изгърбения силует на пясъчна дюна. Лодката се издигна внезапно, подхваната от гребена на прииждаща вълна, а после се плъзна в плитчината. Рулевият загаси двигателя. Другият войник скочи от нея и започна да я тегли към брега. Водата стигаше до коленете му.

Оставаха пет метра до сушата. На това място бяха силно уязвими. Не знаеха дали някой не ги чака, оглеждайки морето, ето защо трябваше да бъдат бдителни. И бързи. И тихи. Грег и Джак нагазиха в плитката вода и се затичаха към брега. Изминаха десет метра, хвърлиха се по корем върху чакълестия плаж и заеха позиция за стрелба, озъртайки се.

— Слизай — каза Дани на Бъкингам.

Бъкингам кимна и бавно се спусна във водата. Дани и Спъд вдигнаха торбите и го последваха.