Другият [bg]

— Знам — кимна Фред, — но трябва да си поделяме работата.

— Добре. Само не казвай: „Така би искал Франки“, че ще те удуша с тоя маркуч.

Фред се усмихна. Вероятно не за първи път, откакто полицаят застана на прага им миналия вторник, но навярно бе първата му искрена усмивка:

— Дадено!

Оли довърши мокета и довлече прахосмукачката в дневната. Щом Фред се зае с килима, Арлийн стана и бавно тръгна към кухнята. Фред и Оли се спогледаха. Оли сви рамене. Фред също, сетне отново се захвана с килима. Хората бяха съпричастни към скръбта им и това беше много мило, обаче каква свинщина беше останала след тях! Е, щеше да е още по-зле, ако поменът беше по ирландски4, но след раждането на Оли той беше отказал алкохола и оттогава в този дом живееха само трезвеници.

Откъм кухнята долетя смях — толкова неочакван, че Фред и Оли отново се спогледаха. Оли се втурна натам — в смеха на майка му, който отначало изглеждаше естествен, вече се долавяха истерични нотки. Фред изключи прахосмукачката и го последва.

Арлийн Питърсън стоеше с гръб към мивката, хванала се беше за корема и се превиваше, а по страните ѝ се стичаха сълзи.

— Мамо? — възкликна Оли. — Какво ти става?

Макар че мръсните чинии вече бяха изнесени от кабинета и от дневната, тук имаше още куп работа. Плотовете от двете страни на умивалника и масата в обособения кът, където най-често семейство Питърсън вечеряха, бяха отрупани с остатъци от храна в касероли и в пластмасови съдове „Тапъруер“. На печката бяха оставени поднос с недоядено пиле и сосиера, пълна с нещо, напомнящо кафеникава тиня.

— Имаме храна за цял месец! — изпъхтя Арлийн. Запревива се от смях, а когато се изправи, лицето ѝ беше станало мораво. Рижавата ѝ коса, която беше наследил и синът, който стоеше пред нея, и онзи в гроба, се беше освободила от шнолите и обкръжаваше като червеникав ореол налятото ѝ с кръв лице.

— Лоша новина — Франки е мъртъв! Добра вест — няма да пазарувам дълго… дълго… време!

Тя нададе вой — страховит звук, присъщ за лудница, но не и за тяхната кухня. Фред си заповяда да се раздвижи, да пристъпи до нея и да я прегърне, но отначало краката не му се подчиниха. Оли реагира пръв, ала преди да стигне до майка си, тя грабна пилето и замери с него сина си. Оли се приведе, пилето се запремята във въздуха (плънката се разлетя във всички посоки) и се удари в стената — пльок! На тапетите под часовника остана кръгло мазно петно.

— Мамо, спри! Престани!

Оли се опита да я хване за раменете и да я прегърне, но Арлийн се промуши под протегнатите му ръце и се пресегна към единия плот, продължавайки да се смее и да вие. Хвана с две ръце тавичка с лазаня, донесена от една от обожателките на отец Брикстън, и я нахлупи на главата си. Корите на лазанята се посипаха по косата и раменете ѝ. Тя запрати тавичката в дневната и се провикна: