Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка». Краткое содержание книги:
Морисън се постара да звучи убедително. В края на краищата, ако Шапиров им беше казал нещо съществено, те нямаше да се опитват да претърсят мозъка му в търсене на нещо полезно. Сдържа дъха си, докато чакаше отговора.
Боранова погледна към Конев, след което каза с отсянка на неохота:
— Ще продължим да ви казваме чистата и неукрасена истина. Както предположихте, нямаме нищо, освен няколко забележки на Шапиров. Той обичаше да крие разработките си, докато не беше в състояние да ни ги представи напълно облечени, така да се каже. В това отношение се държеше доста детински. Може би това беше една от проявите на ексцентричността или на гениалността му, а може би и на двете.
— Но как можете да твърдите при тези условия, че подобни непотвърдени размишления биха имали някаква стойност?
— Когато академик Шапиров заявяваше: „Чувствам, че е така и така“, винаги се оказваше, че е прав.
— Хайде де. Винаги?
— Почти винаги?
— Почти винаги! Може би този път е сгрешил.
— Съгласна съм. Може би.
— А ако наистина има някаква идея, която да го докаже, то тя може да се намира в разрушената част на мозъка му.
— Възможно е.
— Или пък, ако тази идея се намира в незасегната част на мозъка, възможно е да не успея да разтълкувам правилно мозъчните му вълни.
— Също е възможно.
— Нека да обобщим: предположението на Шапиров може да е погрешно. Дори да не е, може да бъде извън досега ни. Дори да го достигнем, възможно е да не успея да го разтълкувам. Като вземем предвид всичко това, какви са шансовете ни за успех? И не можете ли да видите, че ще рискуваме живота си за нещо, което почти сигурно ще се провали?
— Ако разгледаме доводите обективно — съгласи се Боранова, — нашите шансове са много малки. Обаче, ако не рискуваме, възможността да получим нещо е нула — кръгла нула. Ако рискуваме живота си, шансовете за успех са малки, признавам го, но не са нула. При тези условия трябва да поемем риска, въпреки че най-доброто, което може да се каже за шансовете ни за успех е, че са различни от нула.
— За мене — каза Морисън — риска е прекалено голям, а възможността за успех е твърде малка.
Боранова постави ръка на рамото на Морисън и каза:
— Това със сигурност не е окончателното ви решение.
— Със сигурност е.
— Помислете си. Помислете си какво ще е значението за Съветския съюз. Помислете за изгодите за вашата страна и за световната наука в резултат на вашето участие. За вашата слава и репутация. Всичко говори в полза на вашето участие. Срещу него са само личните ви страхове. Те са разбираеми, но всяко постижение в живота изисква преодоляване на страха.
— Колкото и да мисля, няма да променя мнението си.
— Както и да е. Помислете си до утре сутринта. Това са петнайсет част. Повече не можем да ви дадем. В края на краищата, съпоставянето на страховете и надеждите може да се проточи цял живот, а ние нямаме толкова време. Бедният Шапиров може да остане цяло десетилетие в кома, а не знаем колко дълго остатъка от мозъка му ще запази идеите му. Не смеем да чакаме прекалено дълго.
— Не мога и не желая да се безпокоя за проблемите ви.
Очевидно Боранова игнорираше всичките му доводи и откази.
— Засега няма да ви убеждаваме повече — каза тя с твърд, но учтив глас. — Ще имате възможност да си починете. Ако искате, можете да гледате холовизия, да четете книги, да мислите, да спите. Аркадий ще ви придружи до хотела и ако имате някакви други въпроси, просто го попитайте.
Морисън кимна.
— И, Албърт, помнете, утре сутрин трябва да ни съобщите решението си.
— Приемете го веднага. Няма да го променя.
— Не. Решението ви трябва да бъде, че ще дойдете с нас и ще ни помогнете. Погрижете се да достигнете до това заключение. За всички ни ще бъде по-лесно, ако го направите с охота и доброволно.
25.
Вечерята се очертаваше спокойна и замислена за Морисън. А също и не твърде питателна, защото само чоплеше храната си. Липсата му на апетит очевидно не смущаваше ни най-малко Дежньов. Той ядеше енергично и говореше непрекъснато, черпейки от големия си запас забавни истории. Във всичките баща му играеше главната роля, а разказването им пред нова аудитория му доставяше явно удоволствие. Морисън се усмихна слабо на една-две от тях, по-скоро защото от гласа на Дежньов усети, че е достигнал до възловия им момент, отколкото от някакъв интерес.