Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Допреди малко кухнята изглеждаше тиха, но сега без шума на хладилника стана още по-тихо, каза си Мики. Беше от онази гробна тишина, при която очакваш всеки момент отнякъде да се появи призрак и да те изплаши.
Мики се улови, че гледа зареяно и с надежда към тавана. Съвпадението по време на спирането на тока с мига, в който Лейлъни говореше за НЛО и извънземни, беше някак зловещо. Стори й се, че сега стоят на тъмно не заради енергийната криза в Калифорния, а защото една пулсираща летяща чиния виси над дома на Дженива и предизвиква енергиен вакуум, точно както правеха извънземните космически кораби по филмите. Наведе поглед и видя, че Лейлъни и леля Джен също са вирнали глави нагоре към тавана.
В тази дълбока тишина Мики постепенно започна да различава шепота на фитилите на свещите. Звукът беше много слаб и приличаше на съскането на змия.
Джен въздъхна.
— Принудително затъмнение. Благодарим на губернатора за неудобството, присъщо повече на Третия свят. Уж не трябваше да се случва вечер, а само в най-натоварените часове. Може би това е поредното осиране.
— Мога да мина и без електричество, щом имам пай за ядене — отвърна Лейлъни.
— Значи доктор Смърт е откачен на тема „НЛО“? — попита я Мики.
— Той е истински перко. НЛО са само един от странните му интереси. Но след като се ожени за Синсемила, посвети голяма част от живота си да пътува по места, където са били видени летящи чинии. Непрекъснато пътуваме с голямата каравана из страната, от Розуел и Ню Мексико до Флемг Фолс, Айова. Навсякъде, където се предполага, че извънземните са се появявали. Отиваме с надеждата, че пак ще се появят. А когато се разчуе за някое ново място или пък има нов случай с отвличане, ние сме там, колкото и далеч да е. Гледаме да се включим в мистерията, докато е още гореща. Единствената причина, поради която сме взели под наем съседното място, е, че двигателят на караваната е на основен ремонт, а доктор Смърт не иска да отсяда в хотел или мотел. Мисли си, че са пълни с вируси на легионерска болест или пък с месоядни бактерии, както и да се наричат.
— Значи другата седмица ще си вървите? — попита леля Джен. В ъгълчетата на сините й очи се появиха бръчки от притеснение.
— По-скоро след няколко дни — отвърна Лейлъни. — Всъщност целия юли прекарахме в Розуел, защото през юли 1947 пилотът на извънземния космически кораб, явно пиян или полузаспал, блъснал летящата си чиния в пустинята. Доктор Смърт смята, че е много вероятно извънземните пак да посетят това място и то по същото време на годината. Сигурно както колежаните отиват във Форт Лодърдейл всяка пролетна ваканция. Не е ли удивително колко често тези странни сиви човечета блъскат междугалактическите си возила за трилиони долари в нашата бедна планета? Ако някога решат да покорят Земята, според мен няма да има защо да се тревожим. Ще имаме насреща си Дарт Вейдър, в чиито вени тече кръв на героите от „От глупав по-глупав“.
Мики първоначално мислеше да остави Лейлъни сама да стигне до темата, но колкото по-дълго момичето избягваше да говори за съдбата на брат си, толкова повече се отдалечаваше.
— Добре де, каква е работата? Какво общо има всичко това за НЛО с Лукипела?
След известно колебание Лейлъни отвърна:
— Доктор Смърт казва, че имал видение, че двамата с брат ми ще бъдем излекувани от извънземни.
— Излекувани? — Мики не смяташе деформациите на момичето за болест. Всъщност хладнокръвието на Лейлъни, остроумието й и непоколебимият й дух създаваха впечатление за всичко друго, но не и за инвалид.
— Луки беше роден с деформиран таз, дясната му бедрена кост беше по-къса от лявата, а костите на дясното му стъпало също бяха изкривени. Синсемила развиваше теорията, че ако майката употребява халюциногенни препарати по време на бременността, бебето после се ражда със свръхестествени способности.
Въпреки горещата задушна нощ по гърба на Мики полазиха ледени тръпки. Представи си отново физиономията на обзетата от ярост жена и проблясващите й на лунната светлина зъби.
— Ти какво мислиш за тази теория, госпожо Ди? — попита Лейлъни обичайния си хумор, но в гласа й се долавяше и гняв.
— Не струва — отвърна леля Джен.
Момичето уморено се усмихна.
— Не струва. Още чакаме деня, в който ще мога да предскажа номерата от тиража на лотарията от следващата седмица. Да паля огън само със силата на ума си и да се телепортирам да Париж за обяд.
— Някои от проблемите на брат ти… Сигурно би могло да му се помогне с операция — продължи Мики.
— О, майка ни е прекалено умна и знаеща, за да оставя сина си в ръцете на западната медицина. Тя разчита на хармонията на кристалите, на заклинанията, на билките и на отварите, които смърдят по-гнусно от пикня и от повръщано.