Удоволствието на краля
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Удоволствието на краля». Краткое содержание книги:
— Аз…
— Да?
— Моля ви! Не се ядосвайте толкова на графинята. Тя е млада и деликатна. Изгуби много със смъртта на своята майка. Израсна във Франция и стана свидетелка на разрухата, причинена от англичаните. Умолявам ви, тя няма предвид…
— Тя мисли сериозно всяка дума, която ми казва, и е почти толкова деликатна, колкото глиганите, които ще хванем утре. Знае обаче чудесно какво може да очаква от мен всеки път, когато ми се възпротиви. А сега, ако обичате, наистина съм много уморен.
Понечи да мине.
— Милорд!
Спря. Гърдите й се повдигаха. Бе стиснала нервно длани пред себе си. Облиза устни. Ейдриън дори се запита дали не опитваше да му предложи вниманието си в замяна на неговото снизхождение към простъпките на младата й господарка.
— Да?
— Иска ми се… да не се ядосвате толкова. Ако има някакъв начин да успокоя духа ви…
— Налага се да се научим да се разбираме с графинята, Монтейн, и ще се справим сами. Лека нощ.
Усещаше погледа й в гърба си. Беше сигурен, че бе искала да му каже повече от това, което успя да изрече.
Когато на другата сутрин Ейдриън слезе долу, Даниел вече бе на коня си. Нейните дами, сър Такъри, Дейлин и един от младите пазачи на замъка също бяха готови. Марк бе оседлан и го очакваше заедно с предназначения за него млад сокол. Забеляза, че графинята носеше ръкавици и поглаждаше коремчето на кацналата на ръката й птица, като тихичко й говореше нещо. Тя поздрави учтиво и щом групата потегли към гората, тръгна успоредно с жребеца на Дейлин.
Денят беше хубав. Не след дълго се озоваха пред някакво езеро. Внезапно излетя фазан и Даниел пусна ловната си птица. Всички проследиха с поглед прекрасното създание, което се извиси и свали целта.
След това запрепускаха в откритото поле. Маклаклън разбра, че Даниел всъщност се наслаждава много повече на бързата езда, отколкото на лова. Когато изчезна в горичката, внезапно проехтя вик и Ейдриън бе обзет от паника. Препусна в посоката, в която се бе изгубила Даниел, а сърцето му щеше да изскочи от гърдите.
Девойката бе просната на земята. Красивата й кобила лежеше до нея. Младият мъж скочи от коня си, коленичи и протегна ръце с опасението, че се е натрошила цялата. В същия момент тя се надигна и дори не забеляза, че я е докоснал. Бе вперила поглед в Звезда.
— Тя ли те хвърли?
Даниел заклати буйно глава.
— Ейдриън… Някой я изплаши! О, Боже, Ейдриън, виж!
Погледна натам, накъдето му сочеше. От дървото, непосредствено пред падналото животно, висеше труп. Беше подут и ужасен. Гарваните бяха изкълвали очите му. Както изглежда някакъв стар отшелник, в агонията, причинена от чумата, си бе завързал колана около врата, бе скочил от дървото и се бе обесил.
— Божичко! — прошепна младият мъж, прекръсти се и стана. — Той е мъртъв, Даниел!
— Виждам. — Лицето й бе пепеляво.
Позволи му да й помогне да се изправи.
— Боли ли те някъде?
Тя поклати глава. Ейдриън обхвана брадичката й в дланта си и я принуди да откъсне поглед от трупа.
— Сигурна ли си?
— Да.
В този момент се появи сър Такъри, видя мъртвия и се прекръсти.
— Ще свалим нещастника. Миледи… вие поне изглеждате добре. Но ще трябва да довършим кобилата.
— Какво? Не! О, не! — прошепна тя.
Отскубна се от ръцете на Маклаклън и коленичи край главата на Звезда. Ейдриън също коленичи до нея и откри, че някакъв остър клон бе разкъсал вътрешната страна на десния заден крак на животното.
Пристигна и Дейлин.
— Ах, миледи! Тя няма да може да ходи повече — рече той.
В очите й запариха сълзи. Запримига бързо, за да не им позволи да покапят, и погледна към Ейдриън. За първи път в тези изумрудени очи той съзря само молба.
— Моля те! Нима не си в състояние да направиш нищо?
— Даниел…
— Не, не може да я убиете! — извика тогава тя, посегна към него и впи пръсти в туниката му. — Моля те! Моля те! Не може да го направите! Помогни ми, Ейдриън, не им позволявай да я убият!
Без съмнение обичаше коня си, но младият мъж виждаше също така усилията й да не поглежда към мъртвеца. Вече бе научила горчивата истина за чумата и явно борбата за животното сега бе за нея средство да се съпротивлява срещу ужаса, който никой не можеше да контролира.
Маклаклън въздъхна дълбоко, погледна отново към кобилата, а после към нея. Всички се гледаха безмълвно.
— Ще стъкмя нещо като носилка. Наоколо има корени, от които би могла да направиш лечебни лапи за раните й, но ще трябва да ги сменяш няколко пъти дневно, ден след ден. Няма гаранция, че ще оцелее.
— Но можем да опитаме! — прошепна Даниел. Устните й затрепериха. — Моля те!
Той кимна и вдигна очи към наобиколилите ги мъже. В погледите на всички прочете безмълвно обвинение. Явно го смятаха за побъркан.