Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
Сирен рядко обръщаше внимание на това, което облича, гледаше само да е винаги чисто. Тази вечер, обаче, тя откри странно неудовлетворение от външния си вид. Би искала поне веднъж да види как ще изглежда в изискан тоалет, напудрена коса, в коприна и сатен и поръбен с дантела костюм, каквито се изискваха в кралския двор и дома на губернатора. Рене беше привикнал да вижда жените в такива луксозни дрехи. Не че я беше грижа. Неудоволствието й бързо премина. Беше си щастлива и така, без да е нужно да пази прекалено дългите си поли да не се влачат в калта, и без трудност да диша, причинена от силно пристегнат корсет. Колкото до кринолините, те бяха толкова широки, че жената трябваше да се обърне настрани, за да мине през вратата и заемаше място за двама на масата за вечеря — не би ли изглеждала смешна с тях на малкото корабче, или изкачвайки се на борда на кораб?
Въпреки пренебрежението към тия подробности, тя изпита особена болка, когато очакваната покана от капитана на кораба пристигна. Разпусна косата си и я изчетка, докато заблестя с меко златно сияние, после я остави пръсната на гърба си, с няколко къдрици, измъкнати от шапчицата около лицето в стила на младите жени, които си търсят жених. Освен това тя използва тяхната хитрост да отпусне връзката, която прибираше блузата на деколтето, разкривайки гладката закръглена горна част на гърдите. Целта — каза си тя — няма нищо общо с очакванията на Рене за това как трябва да изглежда една жена. По-скоро беше тактика в корабната търговия. Всичко, което можеше да отвлича вниманието на капитана, щеше да е добро.
Когато най-после стигнаха с лодката си до кораба, вече беше паднал мрак, както става през късния януари. Сирен тръгна първа по олюляващата се стълба. Тя се изкачи с лекота, въпреки, че беше благодарна на прикриващата тъмнина, тъй като крайбрежният вятър повдигаше полата й.
Капитанът стоеше на палубата, готов да й подаде ръка. Капитан Додсуърт беше висок и луничав, с морковена коса и винаги готов да се засмее. Гостоприемството му беше щедро и винаги слушаше новините за френската колония така, сякаш събитията се бяха случили на луната. Той беше печен търговец. Бретонови бяха търгували с него и преди и невинаги в тяхна полза. Жан го наричаше пират на студените води.
— Мадмоазел Нолте, — каза той, покланяйки се над ръката й — винаги е удоволствие да ви приветствам на борда на „Полумесец“.
В очите й изгря доволна усмивка.
— Капитан Додсуърт, галантен както винаги.
— Така е, защото вие извиквате това у мен.
— Въпросът е дали извиквам и щедростта ви?
— Винаги!
От тъмнината зад капитана напред пристъпи един човек.
— Това, ако не се лъжа, е красивата дама контрабандистка. Малко са мъжете, мадмоазел, които да не бъдат щедри към някой с вашето очарование заради желаното завръщане.
Сирен чу, че Гастон се качва на борда, после усети лекия скок на Рене върху палубата. Нямаше време да се обърне назад, нямаше време за предупреждение.
Новодошлият, човек, който вече се беше укрепил на кораба като дървояд в дъска, беше Туше, въпреки че беше съмнително да се представи с това име. Нисък и слаб с извито тяло като на гладна котка и плоско лице, той беше известен като джебчия, дребен крадец и продавач на забранено бренди, на роб и индианци. Според най-упорит слух, той беше търговски агент на маркизата, мадам Вудрьой. И неин платен информатор.
7.
Срещата, която се състоя при капитана, беше опипване на почвата. Храната беше обикновена — бобена чорба и печена риба, последвана от варено говеждо с лук и гарнирано с варени картофи и зеле. „Полумесец“ беше пристигнал направо от Бахамите, където бяха търгували със солена сланина и греди за кораби срещу стоки, докарани от Англия на дълбоководните фрегати. Бяха донесли също и портокали и ром, както и една алкохолна напитка, приготвена от сока на захарна тръстика — тафия.
Бяха девет човека. Сирен, като единствената присъстваща жена зае почетното място отдясно на капитана. От едната й страна седеше Жан, от другата — Гастон. Отсреща беше Пиер, отляво седеше Рене, до него — Туше, а края на масата се заемаше от корабния първи помощник.