Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
Не, тя не беше толкова наивна, че да му повярва. Макар че много искаше да му има доверие и тази слабост я плашеше повече от всичко друго.
Театърът „Сейнт Чарлз“, в който щяха да представят операта на Доницети, беше скромна тухлена постройка, но толкова умело украсена и измазана, че приличаше на каменна. Опряна на мощни колони, проветрявана от безброй високи прозорци, осветена от редици железни фенери, сградата изглеждаше делова и строга; но щом влезеше през тежките врати, човек се озоваваше сред ослепителен разкош. Кръглият таван беше украсен с позлатени резби във формата на нотни стълбици и ноти, ложите, наредени между коринтски колони, бяха снабдени с красиво извити балюстради, в железните газови лампи, отлети в средновековен стил, искреше ярка светлина.
Десетте заградени ложи се намираха точно срещу сцената над втория ред на галерията. От трите страни със стени, а отпред с дебело стъкло, те наистина предлагаха спокойствие и уединеност. Стенните лампи бяха наблизо и не беше много тъмно.
Анжелика носеше вечерна рокля от черна коприна с корсаж в цвят на лавандула. Мосю Хардън я бе поръчал преди три дни и шивачката й я донесе днес следобед заедно с подходяща наметка от лавандуловосиня коприна, обточена по края с черен сатен и обшита с перли. Естел беше вдигнала къдриците й на кок и ги беше закрепила с черни шноли. Икономката беше много натъжена, че нямаше с какво да украси деколтето на господарката си, но Анжелика не страдаше от липсата на накити. И без това се чувстваше прекалено елегантна и продължаваше да се измъчва от съмнения редно ли е да посещава оперни представления по време на траура си. Не й се искаше да мисли какво би казала по този повод леля й.
Почувства се много странно, когато сложи ръката си върху лакътя на Рейнолд и двамата тръгнаха тържествено нагоре по парадното стълбище. Той беше наистина забележително красив във вечерния си костюм и се движеше със самоувереност, граничеща с нахалство. Кимна на няколко познати за поздрав, но не проведе нито един по-дълъг разговор, може би от деликатност спрямо нея. Във всеки случай тази деликатност означаваше, че не желае да я представи на познатите си, и тя се питаше каква ли е истинската му цел.
Рейнолд се оказа приятен събеседник и това я изненада не по-малко от другото. Когато откри, че жена му никога не е била на опера, той започна да я забавлява с весели истории за минали представления, за недостатъците и пропуските на някои известни тенори и оперни примадони.
Разказа й някои неща и за композитора на „Любовен еликсир“. Гаетано Доницети беше известен с продуктивността си. „L’Elisir d’Amore“ беше опус четиридесети от събраните му произведения, композирана малко преда ранната смърт на маестрото преди няколко години. Комичната опера беше написана под натиска на един собственик на театър само за четиринадесет дни. Тъй като назначеният в театъра тенор ужасно заеквал, Доницети приспособил ролята на Неморино специално за него, като направил и героя да заеква.
Когато Рейнолд започна да й разказва съдържанието на операта, Анжелика веднага се запита дали не я е довел тук с някакви тайни намерения. Може би се надяваше тя да види в операта собствената си история.
Ставаше дума за неочакваната любов на селянина Неморино към Адина, красива, заможна и много ухажвана млада жена. Селянинът й се обясняваше в любов, но въпреки чудотворното питие, споменато в заглавието на операта, продадено му скъпо и прескъпо от пътуващ търговец, Адина го отблъскваше. Макар да съжаляваше за прибързаното си решение, тя криеше тъгата си зад престорена веселост. Неморино обаче прозираше играта й и запяваше разтърсващата балада Una furtiva lagrima, в която е разказваше за една открадната сълза.
Докато селянинът възпяваше нещастието на любимата жена, всички зрители в театъра затаиха дъх. Неморино се кълнеше, че е готов да умре за щастието да види Адина щастлива. Щом отзвуча последният тон, гръмнаха оглушителни ръкопляскания.
Когато се обърна в полумрака на ложата, Анжелика видя, че Рейнолд я наблюдава. Издържа на погледа му и той беше този, който пръв сведе очи.
Зарадва се, когато дойде антрактът и Рейнолд, получил вест от някакъв разпоредител в бял фрак, се извини и излезе за няколко минути. Почувства се освободена, защото тясната ложа изглеждаше значително по-просторна без него.