![Партньори [The Partner-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/6/partnori-the-partner-bg-download.jpg)
Партньори [The Partner-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Партньори [The Partner-bg]». Краткое содержание книги:
— Това е добре — подхвърли Санди. — Помага ни пред съда. — Прелисти документите и отбеляза: — Изглежда, Труди наистина ти е ядосана. Иска да се махнеш от живота й.
— Направих всичко възможно. Какви са основанията?
— Пренебрегване и изоставяне. Морален тормоз.
— Горката.
— Ще оспорваш ли?
— Зависи какво иска.
Санди обърна на втората страница.
— Ами… тук е написано, че иска развод, пълни родителски права, отнемане на твоите родителски права, включително и правото на посещение, цялата реална собственост, притежавана от двама ви по времето на твоето изчезване… така го е написала… „изчезване“… плюс, аха, честен и разумен процент от евентуалните ти придобивки след „изчезването“.
— Ах, каква изненада.
— Това е всичко, което иска. Поне засега.
— Санди, ще й дам развод, при това с радост. Само че няма да стане толкова лесно, колкото си мисли.
— Какво имаш предвид?
— Ще говорим за това по-късно. Уморен съм.
— Патрик, все някога трябва да говорим за тези неща. Не знам дали си даваш сметка, но трябва да обсъдим твърде много въпроси.
— По-късно. Сега имам нужда от почивка. Майка ми ще дойде всеки момент.
— Добре. Шофирането, борбата с трафика в Ню Орлиънс, паркирането и разстоянието, което трябва да извървя, ми отнемат два часа, за да стигна до офиса си. Кажи ми, ако обичаш, кога точно ще решиш, че искаш да се срещнем.
— Съжалявам, Санди. Разбери ме, наистина съм уморен. Какво ще кажеш за утре сутринта? Ще си почина добре тази нощ, а утре ще работим цял ден.
Санди въздъхна и прибра документите в куфарчето си.
— Добре. Ще бъда тук в десет.
— Благодаря ти, Санди.
Патрик полежа спокойно седем-осем минути, след което в стаята му нахлуха всевъзможни здравни специалисти — само жени.
— Здрасти, аз съм Роуз, старшата сестра. Трябва да те прегледаме. Би ли свалил ризата? — Не беше молба. Роуз вече дърпаше ризата над главата му. Две други сестри, едри колкото Роуз, застанаха от двете му страни и се заеха да го събличат. Сякаш им доставяше удоволствие. Появи се трета, с термометър и кутия други ужасни инструменти. Някаква лаборантка се блещеше в долния край на леглото. Санитарка с оранжева престилка чакаше край вратата.
Нахлуха заедно и в продължение на петнайсет минути правиха разни неща с тялото му. Той затвори очи и просто се остави в ръцете им. Тръгнаха си също толкова неочаквано, колкото и дойдоха.
Срещата на Патрик с майка му не мина без сълзи. Той й се извини само веднъж, за всичко. Тя го изслуша безмълвно и му прости така, както прощава само майка. Радостта й, че го вижда, прогони цялата горчивина, появила се съвсем естествено през последните четири дни.
На шейсет и осем години Джойс Ланиган беше в доста добро здраве — единственият й проблем беше високото кръвно налягане. Съпругът й, бащата на Патрик, я бе изоставил заради по-млада жена преди двайсет и една години и скоро след това бе починал от сърдечен удар. Нито тя, нито Патрик отидоха на погребението в Тексас. Втората му жена по онова време беше бременна. Синът й, природен брат на Патрик, на седемнайсет години бе убил двама полицаи от Отдела за борба с наркотиците, работещи под прикритие, и сега очакваше смъртна присъда в Хънтсвил, Тексас. Никой в Билокси и Ню Орлиънс не знаеше за тази кирлива риза на семейството. Патрик не бе казал на Труди, нито пък на Ева. Защо да им казва?
Каква жестока съдба наистина! Сега и двамата синове на покойния Ланиган бяха обвинени в предумишлено убийство. Единият вече беше осъден. Другият бе тръгнал по същия път.
Когато баща му ги напусна, Патрик беше в колежа. Майка му не успя да се приспособи лесно към живота на разведена застаряваща жена без умения и някакъв професионален опит. Условията по развода й осигуряваха средства, които едва й стигаха да преживява, без да се налага да си търси работа. Понякога заместваше учители от местното начално училище, но, общо взето, предпочиташе да си стои у дома, да човърка градината си, да гледа сапунени сериали и да пие чай с възрастните си съседки.
Патрик винаги бе смятал майка си за потискащ човек, особено след като баща му ги бе изоставил — събитие, което не го бе притеснило особено, защото не го смяташе за кой знае какъв баща. Не беше и кой знае какъв съпруг. Патрик бе окуражавал майка си да се премести в друга къща, да си намери работа, да се заеме с нещо, да започне да живее. Разводът й бе осигурил такъв шанс.
Тя обаче предпочиташе мизерното живуркане. През годините Патрик намираше все по-малко време за майка си. Премести се в Билокси, ожени си за жена, която майка му не понасяше, и тъй нататък.