Партньори [The Partner-bg]

Двете снимки заемаха половината първа страница. Патрик ги разгледа възхитено и каза:

— Ще го прочета по-късно.

Кътър седеше точно пред Патрик и, разбира се, слухтеше за всяка негова дума. Не можеше и да се помисли за разговори, което бе добре дошло за арестанта. Микробусът влезе в паркинга на болницата и спря пред входа на спешното отделение. Вкараха Патрик през служебния вход, после минаха по дълъг коридор. Сестрите се бяха събрали, за да видят новия си пациент. Двама лаборанти спряха пред тях и единият се осмели да каже:

— Добре дошъл у дома, Патрик.

Истински безумец.

Никаква бюрокрация. Никакви формуляри за постъпване. Никакви въпроси за застраховки и кой какво ще плаща. Заведоха го направо на третия етаж и го сложиха в стая на края на коридора. Кътър пусна няколко банални забележки и нареждания, шерифът — също. Ограничено използване на телефона, охрана пред вратата, хранене в стаята. Какво друго може да се каже на арестант? Тръгнаха си, остана само Санди.

Патрик седна на ръба на леглото. Краката му не стигаха пода.

— Искам да видя майка си — каза той.

— Вече е на път — отвърна Санди. — Трябва да е тук в един.

— Благодаря.

— А жена ти и дъщеря ти?

— Бих искал да видя Ашли Никол, но не сега. Сигурен съм, че не ме помни. Вероятно вече ме смята за чудовище.

Съвсем ясно е защо не желая да видя Труди.

На вратата се почука силно — появи се шериф Суийни с доста голяма пачка документи.

— Съжалявам, че те безпокоя, Патрик, но това ми е работата. Реших, че е по-добре да приключим веднага.

— Разбира се, шерифе — отвърна Патрик и се приготви за атаката.

— Длъжен съм да ти връча тези официално — каза Суийни. — Най-напред обвинението в предумишлено убийство, потвърдено от разширения състав на съда в окръг Харисън.

Патрик го взе и го подаде на Санди, без дори да го погледне.

— Следва призовка и заявление за развод, подадено от Труди Ланиган, живееща в Мобайл.

— Каква изненада — каза Патрик и взе листа. — На какво основание?

— Не съм го чел. А това е призовка и иск от някой си Бенджамин Арисия.

— Кой? — Патрик се опита да пусне плоска шега, но шерифът не се усмихна.

— Това е призовка и иск от фирмата, в която работеше.

— Те пък за какво претендират? — попита Патрик и взе листа.

— Не съм го чел. Това е призовка и иск от застрахователна компания „Монарх-Сиера“.

— А, да. Спомням си ги тия момчета. — Подаде и този лист на Санди. Сега неговите ръце бяха пълни, а ръцете на шерифа бяха празни.

— Съжалявам, Патрик — поклати глава Суийни.

— Това ли е всичко?

— Засега. Ще се отбия в канцеларията на съда, за да видя дали не е заведен още някой иск.

— Изпращай ми ги тук. Санди работи бързо.

Стиснаха си ръцете, този път без белезниците да пречат, и шерифът излезе.

— Винаги съм харесвал Реймънд — отбеляза Патрик. Сложи ръце на кръста си и започна бавно да кляка. Стигна до средата, но бързо се изправи. — Още много остава. Болят ме чак костите.