Звездите светят над нас
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дафина Китанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездите светят над нас». Краткое содержание книги:
„Не аз направих чудото, Пол Мартин го направи“ — мислеше Лара. Може би той й се сърдеше, защото не му бе платила за услугата.
Поддавайки се на внезапен порив, тя му изпрати чек за петдесет хиляди долара. На следващия ден чекът бе върнат без обяснения.
Лара отново му се обади. Секретарката отговори:
— Съжалявам, мистър Мартин отсъства.
Още едно отрязване. Сякаш той не желаеше да си мръдне пръста заради нея. „Но щом не желае да си мръдне пръста за мен, тогава защо си направи труда да ми помогне?“ — чудеше се Лара.
През нощта го сънува.
Хауард Келър влезе в кабинета на Лара.
— Имам два билета за „Песен и танц“ — новия мюзикъл на Андрю Лойд Уебър, но трябва да замина за Чикаго. Искаш ли да използваш билетите?
— Не, аз… почакай — тя се замисли за миг. — Да, мисля, че ще мога да ги използвам. Благодаря, Хауард.
Следобед Лара постави единия от билетите в плик и го изпрати на Пол Мартин в кантората му.
Той го получи на другия ден и го заразглежда озадачен. Кой ли му изпращаше само един билет за театър? „Онова момиче — Камерън. Ще трябва да сложа край на това.“
— Свободен ли съм в петък вечерта? — попита той секретарката си.
— Имате вечеря с брата на жена ви, мистър Мартин.
— Отмени я.
През цялото първо действие столът до Лара остана празен. „Значи няма да дойде. Е, да върви по дяволите. Направих всичко възможно.“
Когато завесата се спусна след първото действие и Лара се колебаеше дали да остане за втората част, или да си тръгне, на стола до нея се появи една фигура.
— Да се махаме оттук! — заповяда Пол Мартин.
Вечеряха в едно бистро в Ийст Сайд. Той седеше срещу нея като мълчаливо и предпазливо я разглеждаше. Келнерът дойде да вземе поръчката им.
— За мен уиски със сода — рече Лара.
— За мен — нищо.
Тя го погледна изненадано.
— Аз не пия.
След като поръчаха вечерята, Пол Мартин попита:
— Какво искате от мен, мис Камерън?
— Не обичам да бъда длъжник на някого — отвърна Лара. — На вас съм ви задължена, а вие не приемате да ви платя. Това ме тревожи.
— Казах ви вече… не ми дължите нищо.
— Но аз…
— Чувам, че строежът върви добре.
— Да — тя понечи да добави „благодарение на вас“, но се въздържа.
— Добра сте в своята област, нали?
Лара кимна:
— Искам да бъда добра. Няма по-вълнуващо нещо на света от това да видиш как идеята ти израства от бетон и желязо и се превръща в сграда, където хората работят и живеят. В известен смисъл тя се превръща в паметник, нали?
Лицето й бе живо и одухотворено.
— Предполагам, че е така. Сигурно единият паметник води към друг?
— Разбира се — ентусиазирано отвърна Лара. — Смятам да стана най-значителният предприемач на недвижими имоти в този град.
Тя притежаваше някаква хипнотична сексуалност.
— Не бих се изненадал — усмихна се Пол Мартин.
— Защо решихте да дойдете тази вечер? — попита тя.
Бе дошъл, за да й каже да го остави на мира, но сега, седейки с нея, близо до нея, не можа да го направи.
— Чух хубави неща за постановката.
Лара се усмихна.
— Може би ще трябва да отидем отново да я гледаме заедно, Пол.
Той поклати глава:
— Мис Камерън, аз не съм просто женен. Аз съм много женен и обичам жена си.
— Уважавам ви за това — каза Лара. — Сградата ще бъде завършена на петнадесети март. Ще го отпразнуваме с тържество. Ще дойдете ли?
Той дълго се колеба, опитвайки се да й откаже колкото е възможно по-внимателно, но когато най-после проговори, рече:
— Да, ще дойда.
Тържеството за откриването на новата сграда имаше умерен успех. Името на Лара Камерън не бе достатъчно известно, за да привлече много представители на пресата или важните градски сановници. Но все пак присъстваше един от помощниците на кмета и репортер на „Пост“.
— Почти цялата сграда е заета, а запитванията непрестанно валят — каза й Келър.
— Хубаво — разсеяно отвърна Лара, мислейки за друго. Чудеше се дали Пол Мартин ще се появи. В известен смисъл това бе важно за нея. Той представляваше любопитна загадка. Отричаше да й е помогнал и все пак… Преследваше мъж, който на години можеше да й бъде баща. Лара прогони тази съпоставка от мислите си.
Тя се грижеше за гостите — поднасяха се ордьоври и напитки, изглежда, всички се забавляваха добре. В разгара на веселието пристигна Пол Мартин и тонът на тържеството веднага се промени. Работниците го поздравяваха сякаш е кралска особа, явно изпитваха благоговение пред него.