Звездите светят над нас
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дафина Китанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездите светят над нас». Краткое содержание книги:
Обядваха в „Клуб 21“.
— Когато се опитваш да скриеш нещо, винаги го прави открито — посъветва я Пол Мартин. — Тогава никой не би се усъмнил, че вършиш нещо лошо.
— А ние опитваме ли се да крием нещо? — тихо запита Лара.
Той я погледна и реши. „Тя е красива и умна, но има хиляди такива жени. По-добре да си отреагирам. Ще легна веднъж с нея и с това ще се свърши.“ Ала се оказа, че се е лъгал.
Когато влязоха в апартамента на Лара, Пол почувства необяснима нервност.
— По дяволите, чувствам се като ученик — каза той. — Изгубил съм тренинга.
— То е като карането на колело — промърмори Лара. — Ще си го припомниш. Остави ме да те съблека.
Тя свали сакото и връзката му и започна да разкопчава ризата му.
— Знаеш, че това никога не може да бъде нещо сериозно, Лара.
— Знам.
— Аз съм на шестдесет и две години. Мога да ти бъда баща.
Тя остана неподвижна за миг, спомняйки си своя сън.
— Знам — продължи да го съблича. — Имаш красиво тяло.
— Благодаря — жена му никога не му го беше казвала.
Лара плъзна ръце по бедрата му.
— Ти си много силен, нали?
Той усети, че се изпъчва.
— Играех баскетбол в…
Нейните устни бяха върху неговите, двамата се намериха в леглото и той преживя нещо, което не бе изпитал в живота си до този момент. Имаше чувството, че тялото му гори. Те се любеха без начало и без край, една река го носеше все по-бързо, а течението го теглеше надолу, поглъщаше го все по-надълбоко в кадифена тъмнина, която избухна в хиляди звезди. А чудото беше, че това се случи отново, и отново, докато накрая те се отпуснаха задъхани и изтощени.
— Беше невероятно — промълви той.
С жена си винаги се бе любил традиционно, рутинно. Ала преживяването с Лара бе невероятно чувствено. Пол Мартин бе имал много жени, но Лара не приличаше на никоя от тях. Тя му даде дар, който никоя друга не бе успяла. Накара го да се почувства млад.
Докато Пол се обличаше, Лара го попита:
— Ще те видя ли пак?
— Да. — „Бог да ми е на помощ.“ — Да.
Осемдесетте години бяха време на промени. Роналд Рейгън бе избран за президент на Съединените щати, а Уолстрийт преживя най-активния период в историята си. Шахът на Иран умря в изгнание, Ануар Садат бе убит. Общественият дълг достигна един трилион, американските заложници в Иран бяха освободени. Сандра Дей О’Конър бе първата жена, назначена във Върховния съд.
Лара винаги бе на подходящото място в подходящото време. Бизнесът с недвижими имоти процъфтяваше. Пари имаше предостатъчно и банките с готовност финансираха проекти, които бяха едновременно и рисковани, и даваха големи преимущества.
Спестовните каси представляваха друг голям източник на средства. Облигациите с висока печалба и висок риск бяха популяризирани от младия финансов гений Майк Милкен, а те се явяваха манна за индустрията на недвижимите имоти. Финансирането лесно се уреждаше, стига да го поискаш.
— На Шестдесет и девета улица ще построя хотел, а не административна сграда.
— Защо? — учуди се Хауард Келър. — Местоположението е идеално за административна сграда. Хотелът трябва да го управляваш по двадесет и четири часа дневно. Гостите идват и си отиват като мравки. А с административна сграда ще имаш грижата за наемането й през пет или десет години.
— Знам, но в хотела имаш неограничена власт, Хауард. Можеш да даваш апартаменти на важни личности и да ги забавляваш в собствения си ресторант. Тази идея ми харесва. Ще бъде хотел. Искам да ми уредиш срещи с най-добрите архитекти в Ню Йорк: Скидмор, Оуингс и Мерил, Питър Айзънман и Филип Джонсън.
Срещите се проведоха през следващите две седмици. Някои от архитектите се държаха снизходително. Досега не бяха работили с жена предприемач.
Един от тях й каза:
— Ако искате да копираме…
— Не. Ще построим хотел, който другите ще копират. Ако ви трябва ключов термин, опитайте „елегантност“. Представям си вход с шадравани от двете страни, фоайе с италиански мрамор, до него удобен конферанс, където…
Още преди края на срещата всички бяха силно впечатлени.
Лара събираше екип. Нае адвокат на име Тери Хил, помощник — Джим Белън, ръководител на проекта — Том Критъи, и рекламна агенция, чийто шеф бе Том Скот. Сключи договор с проектантската агенция „Хигинс, Олмънт и Кларк“ и те започнаха работа.
— Ще се събираме веднъж седмично, но искам ежедневно да ми докладвате — предупреди Лара. — Държа хотелът да бъде построен в срок и в рамките на бюджета. Избрах вас, защото сте най-добрите в своята област. Не ме разочаровайте. Има ли въпроси?