Звездите светят над нас
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дафина Китанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездите светят над нас». Краткое содержание книги:
— Не. Но при толкова оживена работа, би могло да става и денем. Всеки може да го направи.
Лара се замисли.
— Разбирам. Благодаря, че ми каза, Пийт. Ще имам грижата.
Същия следобед Лара нае частен детектив на име Стив Кейн.
— Как може да се изнесе един товар дървен материал посред бял ден? — учуди се Кейн.
— Вие ще ми кажете.
— Споменахте, че на обекта има нощен пазач?
— Да.
— Може би той е замесен.
— Не ме интересуват предположения — отсече Лара. — Разберете кой стои зад това и ми кажете.
— Може ли да уредите да ме наемат като строителен работник?
— Ще се погрижа за това.
На другия ден Стив Кейн започна работа.
Когато Лара обясни на Келър какво става, той рече:
— Защо се занимаваш с това? Аз щях да се оправя.
— Обичам сама да решавам въпросите — отвърна Лара и с това разговорът приключи.
След пет дни Кейн се появи в кабинета на Лара.
— Открихте ли нещо?
— Всичко — отвърна той.
— Нощният пазач ли е?
— Не. Дървеният материал не е откраднат от строителната площадка.
— Какво искате да кажете?
— Искам да кажа, че изобщо не е стигал до там. Изпращан е на друг строителен обект в Джързи, където също са плащали за него. Фактурите са били подправяни.
— Кой стои зад тая работа? — попита Лара.
Кейн й каза.
На другия ден следобед имаше съвещание. Присъстваха адвокатът на Лара — Тери Хил, Хауард Келър, Джим Белън и Пийт Рийс. До масата седеше и един непознат. Лара го представи като мистър Конрой.
— Докладвайте — каза тя.
Пийт Рийс започна:
— Напредваме точно по график. По наши изчисления ще ни трябват още четири месеца. Бяхте права за ускоряването. Всичко върви като по масло. Вече започнахме електроинсталацията и канализацията.
— Хубаво — рече Лара.
— Какво става с кражбата на дървения материал? — попита Келър.
— Засега нищо ново — отвърна Пийт Рийс. — Но си държим очите отворени.
— Мисля, че вече няма защо да се безпокоим за това — обяви Лара. — Открихме крадеца — тя кимна към непознатия. — Мистър Конрой е от специалната служба за борба с измамите. Всъщност той е детектив Конрой.
— Какво търси тук? — попита Пийт Рийс.
— Дошъл е да те арестува.
Пийт стреснато я погледна.
— Какво?
Лара се обърна към останалите:
— Мистър Рийс е продавал нашия дървен материал на друг строеж. Когато разбра, че проверявам отчетите, реши да ми съобщи за проблема.
— Чакайте малко — рече Пийт Рийс. — Аз… аз… грешите.
Тя се обърна към Конрой:
— Бихте ли го отвели, моля?
И продължи:
— Сега да обсъдим откриването на хотела.
С приближаване на пусковия срок напрежението се засилваше. Лара стана невъзможна. Постоянно тормозеше всички. Звънеше по телефона посред нощ.
— Хауард, знаеш ли, че все още не сме получили пратката с тапетите?
— За бога, Лара, часът е четири през цощта!
— До откриването на хотела остават деветдесет дни. Не можем да го открием без тапети.
— Ще проверя още сутринта.
— Вече е сутрин. Провери сега.
С приближаването на окончателното завършване нервността на Лара се засилваше. Извика Том Скот — шефа на рекламната агенция.
— Имате ли малки деца, мистър Скот?
Той изненадано я погледна.
— Не. Защо?
— Защото току-що прегледах новите предложения за рекламната кампания, които сякаш са съчинени от малко, бавноразвиващо се дете. Не ми се вярва, че големи мъже са седнали и са измислили такива глупости.
Скот се намръщи.
— Ако нещо не ви харесва…
— Нищо не ми харесва. Липсва й въодушевление. Скучна е. Може да се отнася за който и да е хотел, където и да е по света. Това не е какъв да е хотел, мистър Скот, това е най-красивият и най-модерният хотел в Ню Йорк! Създавате впечатление за някаква студена, безлична сграда, а това е топъл, завладяващ дом. Популяризирайте това. Смятате ли, че ще можете да се справите?
— Уверявам ви, че ще можем. Ще преработим предложенията за кампанията и след две седмици…
— Искам да видя новите предложения в понеделник! — категорично отсече Лара.
Новите реклами бяха публикувани по вестници и списания, разлепени из цялата страна.
— Мисля, че стана страхотна кампания — каза Том Скот. — Бяхте права.
Лара го изгледа и тихо рече:
— Не искам аз да съм права. Искам вие да сте прави. Затова ви плащам.
Обърна се към Джери Таунзенд, който отговаряше за социалните контакти.
— Изпратени ли са всички покани?
— Да, вече получихме потвърждения на повечето от тях. Всички ще дойдат на откриването. Ще бъде доста внушително.