Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Ламермурската невеста [bg]
Ламермурската невеста [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ламермурската невеста [bg]

Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:

Романът на Уолтър Скот „Ламермурската невеста“ — четвъртият от цикъла „Разкази на ханджията“, издаден под измисленото име Питър Петисън — се появява през 1819 г. По време на неговото съчиняване Уолтър Скот е тежко болен. Той диктува „Ламермурската невеста“ на своите секретари, които веднага изпращат готовите страници в печатницата.
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
1 ... 37 38 39 40 41 42 43 44 45 ... 150
Перейти на страницу:

— Навярно четете в душата ми по-добре, отколкото аз самият — отвърна Рейвънсууд. — А да разсъждаваш благоразумно, не е ли това първата крачка към благоразумните постъпки? Но чуйте… Кейлъб сякаш ни вика за вечеря със звънеца.

— Колкото по-звучно пее звънецът му, толкова по-скромна ще е гощавката — отбеляза Бъкло, — Всеки би помислил, че този адски гръм и трясък, от които някой ден ще се събори кулата ви, ще превърне мършавата кокошка в тлъст петел или овнешката плешка в еленов бут!

— Ако се съди по необичайната тържественост, с която Кейлъб слага на масата това единствено, и то грижливо покрито блюдо, боя се, че действителността ще надмине и най-лошите ви очаквания.

— Свали капака, Кейлъб! За бога, свали капака! — простена Бъкло. — Стига с тези предисловия. По-скоро покажи какво се крие там. Добре; постави съда на масата и стига толкова! — добави той, подканяйки стария прислужник да побърза, защото Кейлъб, без да го удостои с отговор, дълго мести блюдото, докато накрая не го остави точно посред масата.

— И все пак какъв е обедът ни, Кейлъб? — запита на свой ред и господарят му.

— Хм, сър… аз щях отдавна да доложа на ваша милост, но негова милост леърд Бъкло е толкова нетърпелив! — отвърна Кейлъб, като продължаваше да държи блюдото с едната ръка и поддържаше капака с другата; личеше, че никак не му се иска да свали капака.

— Но какво е то, за бога… Надявам се да не е чифт блестящи шпори, според старинния обичай на южните шотландци!

— Хм, хм! — продължи да мънка Кейлъб. — Ваша милост си позволява да се шегува… Да, ще се осмеля да отбележа, че това е бил доста хубав обичай и доколкото ми е известно, той се е спазвал в много благородни и богати семейства. Колкото до днешната вечеря, понеже утре е света Магдалена, някогашна достойна наша кралица, вероятно ваши милости ще сметнат за свой дълг не да се откажат напълно от храна, но да се подкрепят с нещо по-лекичко — като например с херинга…

Изрекъл тези думи, Кейлъб свали капака и разкри пред погледите им споменатото лакомство: четири рибки.

— Това не са просто херинги — добави той по-тихо, — те са специално подбрани и посолени от икономката ни (бедната Миси) особено грижливо, специално за ваши милости.

— Стига е тези твои извинения! — каза Рейвънсууд. — Ще ядем херинги, Бъкло, щом като няма нищо друго. Изглежда, започвам да споделям мнението ви: наистина довършваме последния лист на дървото и ако не искаме да умрем от глад, трябва да си намерим ново място, без да чакаме резултата от политическите машинации на маркиза.

ДЕВЕТА ГЛАВА

Надуе ли ловецът весел рог и погне жертвата си от гъстака, кой, в чиито вени блика млада кръв, стоял би като буца мъртва пръст, отхвърлил радостите на света?
„Етуолд“56, I действие, I сцена

След кратката вечеря, както казват, идва кратък сън; не е чудно тогава, че след скромната гощавка, която Кейлъб поради набожност и необходимост оправда с чисто религиозни съображения, сънят на обитателите на Улфс Краг не беше продължителен.

На сутринта Бъкло дотича в стаята на Рейвънсууд със силен вик, който би пробудил и мъртвец.

— Ставайте, ставайте, за бога! Ловци са излезли в равнината! Първият лов от цял месец, а вие си лежите в постелята, която има само това достойнство, че е по-мека от камъка в гробницата на вашите прадеди.

— Оставете шегите си за друго време, Бъкло — подразни се Рейвънсууд. — Не е особено приятно, едва унесъл се след безсънна нощ, прекарана в размисъл за участ по-сурова от коравото ми ложе, изведнъж да те лишат от кратката минута отдих.

— Хайде, хайде! Ставайте… Ставайте! — отвърна гостът. — Кучетата са вече пуснати. Сам оседлах конете: вашият Кейлъб щеше да започне да вика слугите и конярите, а после ще се наложи цял час да слушам извиненията му за отсъствието на хората, от които отдавна вече няма и помен. Ставайте, Рейвънсууд! На вас говоря, кучетата са пуснати! Ставайте! Ловът започна.

И Бъкло изтича навън от стаята.

— Това съвсем не ме интересува — мърмореше си Рейвънсууд и бавно се надигаше от леглото. — Чии са тези кучета, които лаят до самия замък?

— На достопочтения лорд Битълбрейнс — отговори Кейлъб, който влезе в стаята веднага след горящия от нетърпение леърд Бъкло. — Не зная с какво право вдигат тоя шум и вой в ловните владения на ваша милост.

вернуться

56

Пиеса от Джоана Бейли (1762—1851), шотландска поетеса и авторка на пиеси. — Б.пр.

1 ... 37 38 39 40 41 42 43 44 45 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)