Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Ламермурската невеста [bg]
Ламермурската невеста [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ламермурската невеста [bg]

Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:

Романът на Уолтър Скот „Ламермурската невеста“ — четвъртият от цикъла „Разкази на ханджията“, издаден под измисленото име Питър Петисън — се появява през 1819 г. По време на неговото съчиняване Уолтър Скот е тежко болен. Той диктува „Ламермурската невеста“ на своите секретари, които веднага изпращат готовите страници в печатницата.
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
1 ... 38 39 40 41 42 43 44 45 46 ... 150
Перейти на страницу:

— И аз не зная, Кейлъб — каза господарят на замъка. — Може би като е купил тези земи заедно с правото да ползува горската площ, лорд Битълбрейнс се смята в правото си да ползува това, за което е платил.

— Възможно е, милорд — отвърна Кейлъб, — но на един истински джентълмен не подобава да идва и да се възползува от правото си, когато ваша милост живее тука в замъка. Лорд Битълбрейнс не бива да забравя какви са били прадедите му.

— А ние… какви сме станали — забеляза Рейвънсууд, като едва сдържаше горчивата си усмивка. — Но ти, Кейлъб, ми подай наметалото, трябва да доставя удоволствие на Бъкло и да отида с него на този лов. Много егоистично би било да жертвувам удоволствието на госта заради себе си.

— Да жертвувате! — повтори старецът с такава почуда, сякаш дори самата мисъл, че господарят му ще трябва да жертвува нещо заради някого, беше кощунствена. — Да жертвувате!… Но простете, какви одежди ще благоволите да облечете днес?

— Няма значение какви. Моят гардероб, изглежда, съвсем не е богат.

— Не е богат! — повтори старият слуга. — А сиво-сребристият костюм, който благоволихте да подарите на съпровождащия ви конник Хю Хилдебранд, а ония дрехи от французко кадифе, с които бе погребан покойният ви татко, царство му небесно, и всички други дрехи на баща ви, дето ги раздадохме на бедните приятели на вашето семейство, а костюмът от берийско сукно…

— Който дадох пък на тебе, Кейлъб. Той може би е единственото нещо, което мога да получа, като изключим другия, който носех вчера. Него ми дай. И да не говорим повече за това.

— Както е угодно на ваша милост — съгласи се Кейлъб. — Да, тези дрехи са тъмни, така че съвсем подхождат за случая — нали сте в траур; и право да си кажа, нито веднъж не съм го обличал, защото тия дрехи са твърде хубави за мене… Пък ваша милост няма други дрехи, които да смени… Добре изчеткан е костюмът и ако на лова присъствуват дами…

— Дами ли? — попита Рейвънсууд. — Кои по-точно, Кейлъб?

— Че мога ли да зная, ваша милост? От стражевата кула зърнах как профучаха тъдява, отпуснали юздите, а перата на шапките им се развяваха като на придворните от свитата на кралицата на елфите.

— Добре, Кейлъб, добре. Подай ми наметалото и донеси тук портупея ми. Какъв е този шум на двора?

— А, леърд Бъкло извежда конете — отговори Кейлъб, като надникна през прозореца. — Сякаш в замъка няма достатъчно слуги! Или сякаш аз не бих могъл да ги заменя, ако пак им скимне да офейкат някъде!

— Ах, Кейлъб, Кейлъб, ти щеше да бъдеш идеален, ако твоето „мога“ беше равностойно на „искам“.

— Надявам се, ваша милост, че това е съвсем ненужно, защото без друго въпреки несгодите ни поддържаме честта на рода, доколкото можем. Само мистър Бъкло много се горещи, много е припрян! Ето вижте: извел е коня на ваша милост без везания чул… А щях да го почистя за минутка.

— Хубав е и така — каза Рейвънсууд и като се отърва от Кейлъб, пое към тясната вита стълба, която водеше към двора.

— Може би той и така е хубав — повтори Кейлъб с известно неудоволствие, — но ако ваша милост почака за миг, ще му кажа какво няма да е никак хубаво…

— Нещо си бъбриш там! — откликна нетърпеливо Рейвънсууд, но все пак се спря и почака да чуе отговора.

— Няма да е хубаво, ако доведете някого в замъка за обяд; не мога пак да измислям пост в празничен ден както тогаз, в навечерието на света Магдалена. Казано направо, ако ваша милост е намислил да обядва заедно с лорд Битълбрейнс, то бих поискал да ми се даде почивка, за да потърся нещичко за утре. А няма ли да тръгнете за обяд с другите ловци към хана? Тогаз лесно ще намерите предлог да не платите: може да кажете, че сте забравили кесията си, или че оная вещица, стопанката на хана, не си е дала платата и вие ще приспаднете от тая плата сметката, или пък…

— Или да съчиня друга някаква лъжа, нали? — довърши вместо него Рейвънсууд. — Довиждане, Кейлъб. На теб възлагам грижата за честта на общия ни дом!

И като се метна на седлото, Рейвънсууд последва Бъкло, който, видял, че приятелят му пъха крак в стремето, препусна главоломно напред, с риск да си строши врата по стръмната пътека, която слизаше от кулата към равнината.

Кейлъб Болдърстън с вълнение следваше отдалечаващите се конници.

— Дай боже нищо лошо да не им се случи! — бъбреше той и клатеше бялата си глава. — Ето ги вече в равнината. Кой би рекъл, че техните коне не са охранени и бързи!

Импулсивен и буен по природа, младият Бъкло летеше напред волен като вятър. Рейвънсууд не изоставаше от него нито крачка: той спадаше към онези съзерцателни натури, които неохотно се разделят със състоянието на покой, но веднъж простили се с него, вървят напред с огромна, неукротима сила. При това енергията му невинаги бе в съответствие с получения тласък; тя можеше да се сравни с движението на камък, който се търкаля все по-бързо и по-бързо по планински склон независимо дали го е тласнал някой великан или ръката на дете. И този път ловът — това забавление, дотолкова любимо на младите мъже от всички съсловия, че по-скоро наподобяваше вродена страст, дарена от природата и непризнаваща различия по произход на хората и образованост, отколкото придобит навик — този лов подействува на Рейвънсууд като мощен стимул и той му се отдаде необикновено пламенно.

1 ... 38 39 40 41 42 43 44 45 46 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)