Убийствата на реликвата (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствата на реликвата (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
Останал за кратко без господаря си, Роджър Шалот успява да се забърка в продажба на фалшиви реликви и да бъде обвинен в убийство. Свален от бесилката след намесата на могъщия кардинал Уолси, Роджър отново се озовава в двора на Хенри VIII. Шалот и господарят му, Бенджамин Даунби, вече са успели да се справят с няколко тайни поръчения на краля, затова сега са натоварени с една почти невъзможна мисия. Те трябва да откраднат безценна и строго охранявана реликва, за да не се озове тя в ръцете на императора на Свещената римска империя.
Но върху символа на кралската власт, принадлежал някога на Карл Велики, като че ли тегне проклятие. Реликвата изчезва, оставяйки след себе си кървава диря. Жестока смърт сполита хората, които са я докосвали или охранявали. Когато и господарят на лондонския подземен свят се намесва в търсенето, за Бенджамин и Роджър става ясно, че трябва първи да се доберат до древната скъпоценност, ако не искат сами да станат жертва на загадъчния убиец.
— Как се е случило това? — повтори той думите на Егремонт.
Корнелий се приближи и застана над него.
— Мастър Даунби.
Бенджамин вдигна поглед.
— Само не ми казвайте, че сте тук, за да пазите реликвата — каза Корнелий. — Ще отречете ли, че имате тайна заповед от краля да му върнете държавата на Карл Велики?
Бенджамин се изправи и го погледна открито.
— По друго време и на друго място подобни думи можеха да предизвикат дуел, мастър Корнелий.
— Ще го запомня, мастър Даунби, но въпросът ми още е в сила!
Измъкнах камата си. Приближих се и опрях върха й в якия врат на Корнелий.
— А, вярното псе! — дори не си направи труда да се обърне Корнелий.
— Стойте далеч от господаря ми! — заповядах му. — Корнелий, вие сте натоварен с вашите заповеди, а ние с нашите. Бяхте с нас в къщата на пазача през цялото време. Не сме припарвали до господарската къща, но пък вие — да. Вие отваряхте вратата на готвачите на влизане и на излизане. Какво друго е ставало тук?
Корнелий леко извърна глава, а после се обърна със зашеметяваща бързина. Замахна с едната ръка, а с другата ме улучи точно под гърдите и ме отблъсна. Изпуснах ножа от ръката си. После Корнелий застана между мен и Бенджамин с изваден меч и кама. Създалата се суматоха накара останалите да се втурнат към кухнята. Корнелий владееше положението, насочил меча си към Бенджамин, а камата към мен. Поемаше дълбоко дъх през ноздрите си и едва сдържаше гнева, който бушуваше у него. Ръката на Бенджамин вече беше върху меча му. Тъкмо се чудех дали да бягам, или да се бия, когато в коридора се вдигна шум. Обърнах се и видях на прага Кастор. Не изглеждаше като обичливото и игриво куче, което познавах. Приклекна с изпънат врат, прибрани уши и полуотворена паст като някоя огромна котка и запълзя по пода към Корнелий.
Водачът на Нокталиите насочи меча и камата си към новопоявилата се заплаха. Стрелна ме с поглед и разбрах, че е време да му върна дълга.
— Кастор! — повиках кучето със заповеднически тон.
Кастор продължи да напредва.
— Кастор, имам сладкиши за теб! Стой!
Кастор изправи уши, седна и едва ли не се усмихна благо на Корнелий. Приближих се и го погалих. Извадих от кесията си лепкаво парче сладкиш. Кастор го взе и го запремята в устата си, щастлив като дете.
— Прибери меча и камата! — нареди Бенджамин и после махна към струпалите се на прага на кухнята хора. — Връщайте се към задълженията си. Ако намерите нещо, донесете го тук!
Кастор се обърна, изръмжа и само след миг на вратата нямаше жива душа. Корнелий прибра меча и камата си и се приближи с протегнати ръце.
— Не исках да те обидя, Шалот. Нито пък вас, мастър Даунби. Ако обаче вие нямате нищо общо с убийствата, знайте, че нямам и аз.
Корнелий посочи към кучето.
— Чудя се дали той няма да може да ни помогне?
След още три парчета сладкиш Кастор щеше да се покатери и на Луната, ако го помолех. Тръгнахме да обикаляме къщата отново заедно с него. Той не забеляза нищо нередно на горния етаж и беше привлечен само от някакви остатъци от храна — парче пилешко бутче, което лежеше в ъгъла на една камина.
За него това се превърна в игра на търсене на храна. Върнахме се в коридора на долния етаж, но Кастор отказа да влезе в салона, където труповете вече се вкочанясваха под окървавените чаршафи. Легна на прага и заскимтя, отправил умолителен поглед към мен. Останах с него, докато Бенджамин и Корнелий оглеждаха труповете. От време на време отвръщах очи, понеже те отмятаха чаршафите и отдолу се откриваше окървавено лице, пронизана от стрела гръд или глава, увиснала заради огромната рана на врата.
Бенджамин обаче внимателно оглеждаше труповете, проверяваше степента на вкочаняване на ръцете и краката им, разхлабваше коланите им и повдигаше елеците им. Отначало Корнелий го наблюдаваше озадачен, но после проумя какво търси господарят ми.
— Всичките бяха млади мъже — отбеляза той.
— Да, да — отвърна му разсеяно Бенджамин. — Плътта е изстинала, но крайниците все още не са напълно вкочанени. По кое време сутринта влязохме в къщата?
— Някъде между седем и осем часа — отвърна му Корнелий.
— Според мен са убити шест или седем часа по-рано — каза Бенджамин. — Кръвта още не се е съсирила, крайниците не са вкочанени и няма следи от отравяне.
Той посочи към гърдите на един от убитите.
— Повечето отрови оставят червеникави или тъмновиолетови петна по гърдите или корема, а тук не виждам такива.
Покриха труповете и се върнахме в кухнята. Кастор, който подуши храната, веднага се оживи. Запъти се към котлето, което висеше над огнището, и го подуши одобрително. Потопих пръст в гозбата и опитах.