Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
Щом се изправи на крака, Хари подгони с викове злосторника, но последният беше твърде бързоног и навярно много добре познаваше този квартал, защото накъдето и да се обърнеше преследвачът, не виждаше и следа от беглеца.
Съвсем отчаян, Хари се върна на местопроизшествието, където чакащата го слугиня добросъвестно му върна шапката и останалите изпопадали диаманти. Хари й благодари от все сърце и тъй като сега нямаше защо да пести, отиде до най-близката пиаца и пое с файтон към Итън плейс.
Когато пристигна, в къщата цареше паника, сякаш някакво нещастие бе сполетяло семейството, слугите се струпаха в хола и не можеха, или пък не искаха да сдържат смеха си, като гледаха раздърпания секретар. Стараейки се да мине край тях колкото е възможно с по-достоен вид, той се насочи право към будоара. Когато отвори вратата, пред очите му се откри изумителна гледка, която не му предвещаваше нищо добро: генералът, жена му и — представете си! — Чарли Пендрегън седяха заедно и обсъждаха оживено и сериозно някакъв важен въпрос. Хари тутакси разбра, че е почти излишно да дава обяснения, очевидно двамата бяха направили пълни самопризнания пред генерала за проектираното посегателство върху джоба му и за злополучния провал на този план, и сега всички образуваха общ фронт срещу общата опасност.
— Слава богу! — възкликна лейди Вендилър. — Ето го! Кутията за шапки, Хари… кутията за шапки!
Но Хари стоеше пред тях онемял и съкрушен.
— Говори! — кресна тя. — Говори! Къде е кутията? И мъжете със заплашителни жестове повториха същия въпрос. Хари извади от джоба си шепа скъпоценности. Беше съвсем пребледнял.
— Само това е останало — рече той. — Кълна се в бога, че не съм виновен аз, и ако имате търпение, макар че част от тях са загубени, може би завинаги, вярвам, че другите ще могат да се намерят.
— Уви — извика лейди Вендилър, — всички наши диаманти са загубени, а дължа деветдесет хиляди лири стерлинги за облекло!
— Мадам — каза генералът, — дори да бяхте задръстили каналите с вашите боклуци, да бяхте направили петдесет пъти по-големи дългове от споменатата сума, да бяхте откраднали пръстена и диадемата на майка ми, природата пак щеше да надделее и накрая можех да ви простя. Но, мадам, вие ме лишихте от Диаманта на раджата — Окото на светлината, както поетично го наричат ориенталците — Гордостта на Кашгар! Вие ми отнехте Диаманта на раджата — провикна се той с вдигнати към небесата ръце — и всичко, мадам, всичко е свършено между нас!
— Повярвайте ми, генерал Вендилър — отвърна тя, — рядко съм чувала такива приятни думи от вашите уста и ако ни заплашва разорение, то може само да ме радва, тъй като ще ме освободи от вас. Често сте ми казвали, че съм се омъжила за парите ви. Позволете ми да ви заявя сега, че винаги горчиво съм се разкайвала за тази сделка и ако имахте възможност пак да се ожените и притежавахте диамант, по-голям от главата ви, щях да посъветвам дори слугинята си да се пази от такъв незавиден и гибелен брачен съюз. Що се отнася до вас, мистър Хартли — продължи тя, обръщайки се към секретаря, — в тази къща вие достатъчно проявихте ценните си качества, вече се убедихме, че ви липсва и мъжество, и разум, и самочувствие, и виждам един-единствен изход — да се махнете моментално и по възможност да не се връщате повече. За заплатата си можете да предявите иск като кредитор, когато бившият ми съпруг фалира.
Още смисълът на тази обидна реч не бе стигнал до съзнанието на Хари, и генералът се нахвърли върху него с друга.
— А сега — каза той — елате с мен при най-близкия полицейски инспектор. Прост войник може да излъжете, сър, но окото на закона ще разчете позорната ви тайна. Ако ще да прекарам старостта си в мизерия заради подлите ви интриги с жена ми, ще се погрижа поне да не останете ненаказан за усилията си и бог би ме лишил от едно висше удоволствие, сър, ако не чепкате кълчища на каторга от днес до последния си час.
С тези думи генералът измъкна Хари от стаята и го повлече бързо надолу по стълбата и после по улицата към кварталния полицейски участък.
Така според арабския автор завършва този печален епизод с кутията за шапки. Но за нещастния секретар цялата тази работа беше начало на нов живот, по-достоен за мъж. Полицията бързо се убеди в невинността му и след като той помогна според възможностите си в по-нататъшното следствие, един от началниците на криминалния отдел дори го похвали за честността и скромността му. Някои се заинтересуваха за този нещастник и скоро той наследи от една своя леля — стара мома от Устършир — значителна сума. Благодарение на тези пари се ожени за Прудънс и извънредно щастлив, замина за Бендиго, а според други сведения — за Тринкомали, с изгледи за най-бляскаво бъдеще.