Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
— Ан — утешително каза Дом, — няма причина да се ядосваш.
Нима? — Тя отмести ръката му. — След като вие двамата обсъждате нашия личен живот? Разярена съм.
— Но той е херцогът. Има пълното право да се тревожи за бъдещето на рода — тихо каза Дом.
— И ти си готов да играеш по неговата свирка?
Погледът на Дом потъмня.
— Никога не правя нещо, което сам не желая да правя.
— О, така ли? Значи е просто едно щастливо съвпадение, че ти се прииска да спиш с мен точно когато дядо ти също го иска?
Усмивката на Дом се бе стопила.
— Ан…
— Престани! — извика тя. — Снощи ме прелъсти само за да му доставиш удоволствие. Не си искал мен — искал си наследник.
— Не е вярно. — Дом протегна ръка и я сграбчи за лакътя.
— Вярно е — процеди през зъби Ан. — Добре. Нека да поговорим. Нека поговорим за това колко си безскрупулен.
— Имаше пожар, ти беше разстроена. Просто така се случи, Ан.
— Не бих казала — изсумтя тя.
— Понякога просто се случва така между двама души, които се обичат — настоя Дом.
Гореща руменина обагри бузите й.
— Ние не се обичаме. Може и да си дошъл в стаята ми заради пожара, но се възползва от късния час и от уплахата ми.
Би могъл да отрече, че я е съблазнил, но наистина се беше възползвал от ситуацията.
— Какво значение има? — тихо попита той. — Дядо ми е прав. Двамата с теб имаме задължение, което стои над личните ни желания. Време е да изпълним дълга си, Ан.
— Не забравяй, че аз съм американка. Пет пари не давам за наследници и херцогства — разярено извика Ан. — И не мога да започна всичко с теб отначало, докато не си доказал искреността си!
— Разбирам. Значи се връщаме на изходната точка.
— Да.
— Независимо от това, че тази нощ желанието ти да бъдем за едно бе не по-малко от моето?
Тя се изчерви.
— Аз… не бях на себе си.
Думите й го накараха да се усмихне.
— Меко казано.
Преди Ан да успее да каже каквото и да е, той докосна с пръст устните й и я накара да замълчи.
— И двамата не бяхме на себе си от страст, Ан. Защо да се лишаваме от нещо, което и двамата желаем и което ни доставя удоволствие?
Тя му хвърли убийствен поглед.
— Не съществува нищо — нищо — взаимно помежду пи. Ти си безсърдечен; ръководиш се единствено от плътските си страсти и от собствения си интерес. Аз обаче имам сърце, Дом, и смятам да го запазя непокътнато.
— Страх те е да не се влюбиш в мен отново.
— Не.
— От какво се боиш? Обещавам да бъда отговорен съпруг.
— Отговорен съпруг. — В тона й имаше горчивина. — За последен път ти казвам: не ти вярвам. Не ти прощавам. Не те желая. — Очите й бяха два сини пламъка. — Върни се в града, Дом. Върни се при нея.
Дом ококори невярващо очи.
— Пак ли се отплесваме към темата за другите жени?
Тя не отговори.
— Ан… ами ако ти кажа, че Марго… и останалите… са вече минало? Че ще ти бъда верен?
Тя замръзна. Имаше чувството, че кожата й е станала прозрачна.
Дом навлажни устни.
— Е?
Ан си пое дъх.
— Не би имало никакво значение.
Беше ужасно разочарован, но бързо пропъди това чувство.
— Разбирам.
— Нима? Разбираш ли наистина? — извика Ан, обърна се рязко и излезе от стаята.
Той остана загледан след нея.
Семейството се бе събрало в библиотеката. Кларис се присъедини към тях. Семейният адвокат Канфийлд беше висок, слаб мъж на средна възраст. Той стисна ръка на мъжете и поздрави дамите. После всички седнаха — Кларис и Ан на канапето, Дом — на един стол до тях, а Ръдърфорд — зад писалището си.
Прав остана само Канфийлд, който се покашля.
— Това ще отнеме само минута. Мога ли да започвам?
Ръдърфорд кимна. Дом неволно погледна към Ан, но тя не му обръщаше никакво внимание, сякаш бе престанал да съществува. Кларис изглеждаше напрегната.
Канфийлд прочете завещанието. Беше много кратко и наистина не отне повече от минута.
Аз, Филип Сейнт Джордж, маркиз Уейвърли, граф Кемптън и Хайглоу, барон Фелдетоун и наследник на херцогство Ръдърфорд, бидейки в добро физическо и духовно здраве, с настоящото завещавам цялото си разполагаемо имущество, възлизащо приблизително на осемдесет хиляди лири, на моя най-скъп приятел Матю Феърхейвън. Нему завещавам и Уейвърли Хаус в Лондон, заедно с всичко, което се намира вътре.
На моята обична и предана съпруга не оставям нищо.
На единствения си син оставям личния си дневник.