Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
„И въведе я Исаак в шатрата на майка си Сарра; и взе Ревека, и тя му стана жена, и той я обикна; и се утеши Исаак в скръбта за майка си (Сарра)“ (Битие, гл. 24, ст. 67).
На първо време цялото усърдие и всички усилия на свети Исаак отивали напразно: той не можел да стане баща толкова скоро, колкото му се искало. Това било достатъчно основание книгата „Битие“ да обвини Ревека в безплодие. Всякога тук жените са виновни! „И молеше се Исаак на господа за жена си (Ревека), защото тя беше неплодна; и господ го чу и жена му Ревека зачена“ (Битие, гл. 25, ст. 21).
Между нас казано, бог, изглежда, просто си е кривял душата. Нали той бил обещал на Авраам неизброимо потомство? Нали самото провидение избрало Ревека за жена на сина Авраамов? Тогава, без да наруши думата си, бог не е можел да даде на Исаак безплодна жена. Ако той е „заключил утробата“ и на тази нещастница, направил го е очевидно само за да има после удоволствието да се позанимае с отварянето й, като предварително застави малко да се поизмъчи и наследникът на възлюбения си алфонс Авраам.
И все пак работата не минала без усложнения:
„Синовете в утробата й взеха да се удрят и тя рече: ако ще бъде тъй, защо ми е това? И отиде да попита господа“ (Битие, гл. 25, ст. 22).
„Свещеният“ автор е забравил да посочи къде точно е отишла Ревека, за да говори с господа. „Светая светих“ — отделение на храма, подобно на олтара в християнските църкви — още не е била изобретена. Дотогава ставало така, че бог се появявал, където искал и когато искал. Земни отделения на небесната му канцелария на земята нямало. При все това Ревека съумяла да запита бога и той не пропуснал да й разясни: „две племена са в утробата ти и два различни народа ще произлязат от твоята утроба; единият народ ще стане по-силен от другия, и по-големият ще служи на по-малкия“ (Битие, гл. 25, ст. 23).
Най-сетне настъпило раждането. Ревека, разбира се, изпитала болки, като наказание за лакомията на Ева.
„И ето, близначета в утробата й. Първото излезе червено, цяло космато като кожа; и го нарекоха с име Исав.
Подир излезе брат му, като се държеше с ръка за петата на Исава; и го нарекоха с име Иаков. А Исаак беше на шестдесет години, когато те се родиха, (от Ревека)“ (Битие, гл. 25, ст. 24–26).
Много рядко се случва дете, като се ражда, да се държи с ръка за петата на друго. Толкова рядко, че засега това е единственият известен до днес случай. Но ако такива неща никога и никъде повече не са ставали, оттук не трябва да се заключава, че не са могли да стават и тогава. Тези причуди на господа бога обаче са нищо в сравнение с чудесата, с които ще се срещнем по-нататък.
За по-стар обявили Исав. Известно е, че при някои сложни юридически положения въпросът за първородството се е разрешавал в полза на онзи от близнаците, който се е появил на света втори. В полза на това решение привеждат довода: първият заченат трябва естествено да заеме по-отдалечено място в майчината утроба. Следователно трябвало е да се признае за старши Иаков. Но тези деца така се биели в утробата на майка си, че вероятно не един път променяли местата си! Е на никого не дошло на ум да разреши въпроса за първородството чрез жребий. Намерили, че е много по-просто да признаят за пръв онзи, който пръв е видял свят, Впрочем Иаков скоро отнел първородството от Исав.
„Децата пораснаха; Исав стана човек изкусен на лов, полски човек; а Иаков — човек кротък и живееше в шатри.
Исаак обичаше Исава, защото неговият дивеч му се услаждаше; а Ревека обичаше Иакова.
Иаков беше сварил ястие; а Исав дойде от полето уморен.
И рече Исав на Иакова: дай ми да ям от червеното, от това червено, защото съм уморен. Затова му и дадоха прякор Едом.
Но Иаков отговори (на Исава): продай ми пък ти още сега първородството си.
Исав рече: ето, умирам; защо ми е това първородство?
Иаков (му) каза: закълни ми се още сега. Той му се закле и (Исав) продаде първородството си на Иакова:
Тогава Иаков даде на Исава хляб и гозба от леща и той яде и пи и стана, та си отиде; тъй презря Исав първородството“ (Битие, гл. 25, ст. 27–34).
Ние няма да се спираме на странността на подобен спор в епоха, когато е нямало право на първородство: едва много по-късно „бог заповядал“ старшият син да получава двоен дял от наследството. Необходимо е да отбележим обаче до каква степен мръсно е поведението на Иаков: според „свещения текст“ Исав умирал от глад и Иаков просто на просто злоупотребил с тежкото състояние на брат си. За това няма никакви оправдания. Впрочем самото име Иаков означава „онзи, който запънал“. Той, изглежда, е заслужил напълно името си, защото, както ще видим, действително е спънал Исав. Това, че така скъпо продал лещата си, не го задоволило: като разбойник, който изнудва от жертвата си откуп, той изнудва от своя роден брат и клетва за отказване от неговите права; той го разорява за паница леща. Но това още не е единственото зло, което той ще му причини. И ето, пазарлъкът, в резултат на който гладният е излъган така цинично, тази незначеща нищо сама по себе си сделка, това отричане, което всеки съд би анулирал, като получено чрез изнудване, било утвърдено от господа бога, от бога на справедливостта, покровителя на слабите, отмъстителя за потиснатите. Той признал Иаков за законен собственик на прословутите права на първородство, утвърдил разорението на Исав.