Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Нещо повече, „свети дух“ си противоречи. В единадесета глава той ни запознава със семейството на Тара, бащата на Авраам: „Тара роди Аврама, Нахора и Арана. Аран роди Лота. И умря Аран при баща си Тара, в земята, в която се роди, в Ур халдейски. Аврам и Нахор си взеха жени; Аврамовата жена се казваше Сара; Нахоровата жена се казваше Милка, дъщеря на Аран, баща на Милка и на Исака“ (ст. 27–29). С други думи, Нахор се оженил за племенницата си. Ако Сарра е била дъщеря на Тара и сестра на Авраам, Нахор и Аран, авторът не би пропуснал да каже и това в своето толкова подробно изброяване на роднинските връзки в семейството на Тара.
И на края Библията направо нарича Сарра невеста на Тара: „Тара взе сина си Аврама, внука си Лота, син Аранов, и снаха си Сарра, жена на сина му Аврама, и излезе с тях от Ур халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; но като дойдоха до Харан, останаха там.
И дните на Тара (в Харанската земя) бяха двеста и пет години, и умря Тара в Харан“ (Битие, гл. 11, ст. 31–32).
И така, без да се смути ни най-малко, че ще мине за кръвосмесител в очите на Авимелех, Аврам излъгал, за да оправдае своята авантюра. Ако ли пък той е решил да открие на герарския цар истината, която скрил от фараона, и ако всичко това е вярно, „свети дух“, като е диктувал книгата „Битие“, се е омотал в лъжи и противоречия.
Разбира се, всичко това представлява най-чиста измислица и авторът й е нескопосан невежа. В мистификаторските си напъни и в търсенето на безнравствени и гнусни небивалици „свети дух“ диктува всичко, което му хрумва, а невежият автор безстрастно записва всичко, което чува — явни гадости и небивалици, не се смущава никак от очевидните им противоречия, бърканици и дори от обикновената физическа невъзможност.
Как авторът на всички тези библейски редове не се е сетил, че лукавият „гълъб“ му се присмива, заставяйки го да нарича „герарската земя“ царство. Според описанията на древните географи Герар е малка пясъчна долина без никаква растителност, жестока пустиня, в която никаква човешка душа не може да живее. Значи Авимелех е бил цар на пустиня? А колко ли време е държал той Сарра при себе си? И как тъй госпожа Авимелех не се е помъчила да й издере очите?
Ето още един пункт, показващ на всички безсрамните шеги на „свети дух“. Този епизод е станал след изтребването на Содом и преди бог да изпълни обещанието си, дадено под мамрийския дъб.
Глава двадесет и първа започва така: „И господ погледна милостно към Сарра, както бе рекъл; и направи господ на Сарра, както бе говорил.
Сарра зачена и роди Аврааму син в старините му, тъкмо по времето, за което му бе говорил бог“ (ст. 1-2).
Тъй като това раждане станало една година след явяването на бога и двама ангели край мамрийския дъб, пребиваването на Авраам в герарската земя трябва да е станало през време на първите три месеца след огнения потоп, като се пресмята нормалната деветмесечна бременност на Сарра. И ако дори се допусне, че пребиваването на Авраам в Герар е траяло тези три месеца, пита се как са могли съпругата и робините на негово величество цар Авимелех да забележат в такъв кратък срок, че са безплодни, т.е. че бог е „заключил утробите им“, да употребим изискания език на „свещения“ автор. Може ли така изведнъж човек да се убеди в загубата на способността да ражда деца?
Трябва да признаем заедно с богословите, които не се учудват на никакво, дори и на най-отвратителното чудо, че бог си е направил много долна, макар и твърде оригинална шега. Представете си как са изглеждали царят на пустинята и неговите поданици, когато видели, че жените им са със „заключени утроби“! Тази шега трябва да им се е видяла много зла. Ясно е тогава защо, за да се тури край на това бедствие, Авимелех е дал на Авраам всичко, каквото е пожелал, и казал на пророка и неговата сестра-жена: „Махайте се по-бързо оттук.“
След „чудото“ със „заключените утроби“ неизчерпаемата книга „Битие“ ни поднася чудото с бременността на Сарра, дама на деветдесет години, отдавна загубила способността да има деца.
Веселяк е този гълъб!
А сега нови двайсет. Като добива законен син, Авраам изпъжда Измаил, който е бил придобит от неговата наложница.