Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Глава десета
Светият праотец Исаак и децата, дадени му от бога
Сега ще видим изпълнението на божиите обещания относно „великото размножаване“ на Авраамовото потомство.
След смъртта на Сарра и преди брака с Хетура патриархът се заел да подреди своя любим син. Това много важно за благочестивите изследвания и за религиозно-нравственото възпитание събитие е описано в 24 глава на книгата „Битие“.
Нахор, брат на Авраам, се оженил за своята племенница Милка (Битие, гл. 11, ст. 29). На този господин Нахор не се харесвало скитането из пустинята, както на неговия брат, и той се заселил в плодородна Месопотамия. Там Милка му родила осем сина. Но тъй като тези осем малчугани му били малко, той си взел наложница на име Реума, която му дала още четири сина (Битие, гл. 22, ст. 20–24). Тези деца на свой ред се разплодили. Един от тях — Ватуил, родил Лаван и Ревека. На тази последната й предстояло да стане, по милост божия, госпожа Исаак.
Едно прекрасно утро старият Авраам извикал при себе си най-стария от слугите си, който бил в същото време главен управител на цялото му имущество. Книгата „Битие“ само веднъж го нарича по име — Елиезер, а по-нататък го именува само „роб“. Ето какво казал Авраам на „роба“: „тури ръката си под бедрото ми и ми се закълни в господа, бога на небето и бога на земята, че няма да вземеш за сина ми (Исаака) жена от дъщерите на хананейците, между които живея, а ще отидеш в моята земя, в родното ми място (и при племето ми), и ще вземеш (оттам) жена за сина ми Исаака“ (Битие, гл. 24, ст. 2–4).
Коментаторите скептици са се забавлявали не малко с този клетвен обред. Работата е там, че древноеврейският текст на тази част в Библията казва направо: „вземи в ръцете си моите полови органи“. Във връзка това учените етнографи обясняват, че мъжките полови органи били на голяма почит не само поради обреда на обрязването, свързващ ги с бога, но и поради това, като източник за размножаване на човешкия род и залог за божието благословение те са белег на сила, мощ. Колкото и странен да ни изглежда този клетвен обред, трябва смирено да се преклоним пред него, тъй като не бива никак да се съмняваме, че всичко това е било продиктувано от „светаго духа“.
Всеки път, когато в съвременните издания на Библията се среща думата „бедро“, то трябва да се разбира иносказателно. Така например, четейки, че един от вождовете е излязъл от „бедрото“ или коляното на Иуда, ние забелязваме тук преднамерено изопачаване на текста, защото децата не се раждат от „бедрото“. А освен това, както ние неведнъж сме наблюдавали, „божественият гълъб“ никога не се стеснява да нарича нещата с техните истински, макар и твърде груби названия.
„Тогава слугата тури ръката си под бедрото (буквално: «хвана с ръката си половите части») на своя господар Авраама и му се закле в това“ (Битие, гл. 24, ст. 9).
След тава, вземайки десет камили, той се упътил за Месопотамия. Не е близичко!46
Когато Елиезер се озовал близо до града, в който разчитал да намери роднините на своя господар, бил изтощен от умора и жажда. За щастие той срещнал хубавичка брюнетка, която отивала към кладенеца край градските врати. Тази любезна млада особа дошла на помощ на Елиезер и напоила него и камилите му. Сега е наш ред да се трогнем от промисъла божи: тази брюнетка била именно Ревека, дъщерята на Ватуил, внучката на Авраам. Подарявайки й златни обеци и две гривни, Елиезер се осведомил с кого „има чест“ да говори. Ей че картинка! Ревека го завела в къщи и го запознала с баща си и братята си. Управителят на Авраам им обяснил, че е направил своето дълго пътешествие с цел да намери в Месопотамия съпруга за Исаак. Разбира се, Ватуил и Лаван извикали:
— Това е божа работа! Нека Ревека да тръгне по-бързо с теб и да стане жена на сина на твоя господар.
Зарадван от бързия си и лек успех, Елиезер отрупал Ревека със златни пръстени и богати дрехи; той направил също подаръци на братята й и майка й. Майката на девойката искала да отложи заминаването с десет дни, но Ревека заявила, че няма време и че желае колкото се може по-скоро да бъде при своя непознат жених. Мъчно е, разбира се, да допуснем, че Елиезер е имал у себе си снимка на младия Исаак. При все това Ревека светкавично се влюбила в него до уши. От своя страна Исаак, макар и да не знаел що за жена ще му доведе Елиезер, пък и изобщо не се знаело дали ще му доведе той жена, бил влюбен, влюбен безумно: той прекарвал всичките си дни и нощи на широкия друм в очакване на кервана. Можем да си представим радостта му, когато едно прекрасно утро Елиезер се върнал, и то с пълни ръце. Управителят дал точна сметка за своите действия, а младите хора се сграбчили в обятията си.
46
Библията, която пищно именува „царе“ вождовете на дребни племена („царете“ содомски, гоморски, герарски и др.), нагло принизява истински силните и по своето време цивилизовани държави в древния свят. Хетското царство се намирало в източната част на Мала Азия и в средата на XX век преди нашата ера било страшен противник на Сирия и Египет. В дадения случай, живеейки със „синовете Хетови“, Авраам е трябвало да се намира на северозапад от Палестина и Сирия. Изпратеният от него „раб“ за невястата на Исаак е трябвало да измине път от две хиляди километра, до „град Нахор“, т.е. до Ура. За огромния град (в долното течение на Ефрат) библейските автори говорят така, като че ли това е било лагер на малка орда чергари.