Забавна Библия

И нарече Авраам онова място: Иехова-ире45; затова и сега се казва: на планината господ ще предвиди.

И ангел господен втори път викна Аврааму от небето и рече: кълна се в мене си, казва господ, че понеже ти направи туй нещо и не пожали (за мене) едничкия си син, аз ще благословя и преблагословя, ще размножа и преумножа твоето семе, както небесните звезди и както пясъка по морския бряг; и твоето семе ще завладее градовете на враговете си; и ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи, задето послуша гласа ми.

И върна се Авраам при слугите си, и станаха, та отидоха заедно във Вирсавия и настани се Авраам във Вирсавия“ (Битие, гл. 22, ст. 1–19).

Критиците отбелязват, че Авраам, който е молил бога да пощади чуждите за него жители на Содом и Гомора, не го помолил в полза и за защита на своя син. Те обвиняват патриарха в нова лъжа, когато казал на своите слуги: „аз и син ми ще отидем там, ще се поклоним и ще се върнем при вас.“ Щом като той се е тъкмял да отиде в планината, за да заколи и изгори Исаак, той не е можел да мисли, че ще се върне с него. Това била лъжа на варварин, докато в предишните случаи ние видяхме лъжата на алчен сводник, отдаващ жена си за пари.

От друга страна, учудващо е, че стогодишният старец насича сам достатъчно дърва за кладата, преди да тръгне на път: за да се изгори човек на клада, са нужни не наръч сурови дърва, а най-малкото един товар сухи дърва. Следователно нужните дърва, насечени от Авраам, са били предварително натоварени върху мулето и двамата слуги, които са влачили този товар повече от две седмици. И дори ако с дървата е било натоварено само мулето, пита се, по какъв начин тринадесетгодишното момче Исаак е могло след това да нарами на плещите си такъв товар и само да го носи? Казват: какво е представлявал „огънят“, който Авраам взел със себе си, за да разпали кладата — разбира се, никакъв мангал не е могъл да побере толкова въглени, та да не угаснат преди достигането до мястото на жертвоприношението: когато патриархът и синът му се разделят със слугите, планината Мория се виждала само отдалеч. Най-сетне отбелязва се и това, че тази прочута планина Мория, на която после е бил построен Иерусалимският храм, не е нищо повече от гола скала, лишена от всякакъв живот; никога по нея не са расли и най-ниски храсти, а цялата местност около Иерусалим е била осеяна с камънак, тъй че открай време дървата са били доставяни тук от други места.