Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
След известно време Исаак се проявил като достоен син на Авраама — като продължител на „благочестивите традиции“ на избрания от бога „праведник“.
В страната избухнал глад и Исаак отишъл в Герар, където, колкото и странно да е, продължавал да царува същият онзи Авимелех, когото Библията нарича кой знае защо цар филистимски. Бог очевидно би могъл да даде на Исаак и семейството му хляб, но предпочел да му даде само едно видение, през време на което го нагостил с реч, подобна на онези, с каквито нееднократно гощавал Авраама: „ще умножа потомството ти като небесните звезди; и ще дам на потомството ти всички тия земи; ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи“. С една дума, стара песен! „Исаак се засели в Герар.“ И когато жителите го запитали за Ревека, той отговорил: „Тя ми е сестра.“ „Но след като той бе проживял там много време, филистимският цар Авимелех, както гледаше през прозореца, видя, че Исаак си играеше с жена си Ревека.
Тогава Авимелех повика Исаака и рече: ето, тая била твоя жена; а защо ти каза: тя ми е сестра? Исаак му отговори: защото си мислех, да не би да умра поради нея.
Но Авимелех (му) рече: какво стори с нас? Без малко някой от народа (ми) щеше да лежи с жена ти и щеше да ни вкараш в грях.
И заповяда Авимелех на целия народ, като рече: който се допре до тоя човек и до жена му, ще бъде погубен“ (Битие, гл. 26, ст. 8–11).
Виждаме, че Авимелех не е бил забравил чудото със „заключените“ утроби, макар от приключението със Сара да били минали около осемдесет години. Доста странно е все пак, че като отбелязва поклонението от филистимяните на своите богове, а не на бога на Авраама и Исаак. Библията твърди обаче, че техният цар езичник признава иудейския бог и божествеността на неговите завети. Що за бърканица?47 „И засея Исаак в оная земя и събра ечемик през онова лято стократно: тъй го благослови господ“ (Битие, гл. 26, ст. 12).
Вече казаното, че Исаак е могъл да сее в страна, в която не е владеел нито педя земя, само по себе си е доста силно. Но ако си спомним и това, че герарската земя е била пустиня, в която нямало нищо освен пясъци и камъни, „чудото“ става още по-голямо: „стократна“ реколта върху пясък! Най-плодородните земи в света рядко дават дори тридесеткратен урожай. На Исаак положително му е вървяло! Библията казва, че той бързо забогатял. При такива реколти не е чудно!
Филистимяните завидели на „светия праотец“ и затрупали с камъни всички кладенци, изкопани някога от Авраам. Възникнали спречквания и Авимелех го помолил да се махне. Исаак заминал, заселил се в долината и отново отрил кладенците на баща си. Нови спорове, ново появяване на бога, ободряващо Исаака; нов мирен договор с Авимелех; голямо пиршество. Читателят разбира, че го избавяме от досадните, макар и „свещени“, разбира се, подробности.
Що се отнася до Исав, четиридесетгодишен, той „се ожени за Иехудита, дъщеря на хетееца Беера, и за Васемата, дъщеря на хетееца Елона.“48 (Битие, гл. 26, ст. 34).
Глава единадесета
Светият праотец Иаков и нечестивият му брат Исав
„Когато Исаак остаря и отслабна зрението на очите му, повика по-големия си син Исава и му рече: синко! Той отговори: ето ме!
(Исаак) рече: ето, аз остарях; не зная деня на смъртта си; вземи сега сечивата си, тула си и лъка си, иди на полето и улови ми дивеч, сготви ми ястие, каквото обичам, и ми донеси да ям, за да те благослови душата ми, преди да умра.
Ревека слушаше, когато Исаак говореше на сина си Исава. И отиде Исав на полето да улови и донесе дивеч; а Ревека рече на своя по-малък син Иакова: ето, аз чух, как баща ти каза на брат ти Исава: донес ми дивеч и сготви ми ястие; аз ще ям и ще те благословя пред лицето господне преди смъртта си.
47
Този разказ е повторение на толкова харесалото се на авторите на Библията събитие от живота на Авраам.
48
Книгата „Битие“ привежда обаче и други данни за жените на Исав: Ада — дъщеря на Елон, Оливема — дъщеря на Ана, и Васемата — дъщеря на Измаил (Битие, гл. 36, ст. 2–3).