Забавна Библия

Действително, както личи от „свещения“ текст, благословията на Исаака не е представлявала обикновена бащина благословия, т.е. пожелания за щастие, които бащата изказва на сина; това, напротив, е бил тържествен, формален акт с точни и определени последствия, подобно на всеки религиозен и юридически акт, който има нотариална сила. Макар благословията да е била само устна, тя все пак е имала силата на писмен документ в полза на онзи, върху чиято личност е била извършена. При това не е имало никакво значение коя е била тази личност, защото силата на религиозната благословия не е можело да бъде нито анулирана, нито взета обратно. „Свещеното писание“ ни показва Исаак дълбоко разстроен, когато узнава, че се е оказал жертва на измама. Той е много огорчен от гнусната постъпка на Иаков, обаче не може да поправи извършеното. Иаков е откраднал и отнесъл благословията, предназначена за Исав — толкова по-зле за Исав.

Тук ние виждаме явно престъпно деяние. Всеки съд би признал Иаков за виновен във фалшификация. Той би бил осъден, осъдена би била и майка му Ревека, която е била не само съучастница, но и подстрекателка на престъплението, извършено с предварително обмислено намерение.

От друга страна, колкото и да е била осъдителна и углавно наказуема измамата, щом тя е имала цел и е довела до лишаване на Исав от едно такова благо като обещаващата изобилие от земни блага благословия, да разгледаме по какъв начин и защо Исаак се е хванал на въдицата така лесно. Как така? Библията казва, че старецът е познал гласа на Иаков: той се колебае много, съмнява се, слухти и въпреки всичко позволява да бъде измамен от примитивната бутафория и маскировка, като последен глупак. Той очаква дивеч, обича дивеча, дивечът е негово лакомство и това е една от причините да обича повече ловеца Исав; и ето поднасят му козешко, а неговият чувствителен към вкуса на дивеча език не може да различи ярешкия бут от крилцето на фазана? Дявол да го вземе, каква ли готвачка е трябвало да бъде тази Ревека! Изглежда обаче, че са били притъпени не само вкусовите усещания на стария Исаак; притъпило се е било и обонянието, и осезанието. Ревека покрила с агнешка кожа ръцете и шията на Иаков, но колкото и да е бил космат Исав, той не е можело да бъде космат като животно. Исаак не помисля да поразгледа другаде тялото: той усеща миризмата на дрехата на Исав, и повече нищо. Всъщност той е трябвало да усеща само миризма на кожа от току-що убито животно.