Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Но не по тази причина настоявахте да получите списъка.
Той поглежда за миг към мониторната камера.
— Пак ще се видим — подхвърля с неразгадаемо изражение.
Изправя се и бутва стола назад. Обръща се и тръгва към изхода. Междувременно извиквам в паметта си записа на разговора извън заседателната зала, след края на прослушването. Като интегрирам информацията от него с новополучените сведения за бригадир Бронски, стигам до една съвсем нова хипотеза.
— Не ви вярвам, че сте загрижен за безопасността на Арик Кавана. Вие търсите лорд Кавана и смятате, че той може да е на някое от местата в списъка.
Бригадир Бронски се обръща и поглежда към камерата. На лицето му се чете изненада и любопитство.
— Много добре, Макс. Наистина съм впечатлен.
— Благодаря ви. Защо искате да намерите лорд Кавана?
— Нека кажем, че той се е натъкнал случайно на нещо, което не бива да знае. Искам да се уверя, че няма да разлее млякото, ако ми позволиш този израз.
Според алгоритмите ми съществува 92% вероятност да говори метафорично. Но много по-интересна сега е промяната в поведението му. Макар бригадир Бронски да е ядосан от внезапното изчезване на лорд Кавана, не долавям в него онази злоба, която се излъчваше от парлимин Джейси Вандайвър. Стигам до 87-процентовата вероятност бригадир Бронски наистина да вярва, че служи на интересите на Общността, и че не влага в работата си никакви лични чувства.
— Да не би лорд Кавана и Арик Кавана да са в опасност?
Лицето му помрачнява.
— Макс, ние сме във война. Всички са в опасност — в една или друга степен. — Размахва джобния компютър във въздуха и добавя усмихнато: — Благодаря за помощта.
Връща се при клетката на асансьора и аз го спускам на приземното ниво. Докато пътува, виждам, че е включил компютъра и преглежда списъка на лорд Кавана. По някое време спира, изважда с другата си ръка телефона и набира някакъв номер. Ръката му е блокирала изцяло видимостта към клавиатурата, но с анализ на движенията на мускулите и ставите определям набрания номер с приблизителна точност от 79%. Той се свързва тъкмо когато стига приземното ниво. И този път тялото му запречва видимостта към екранчето, но аз увеличавам звука от външните микрофони и улавям ясно гласа от другия край на линията.
— Чо Минг.
— Бронски. Прав бях — Кавана е оставил списък с разни тайни местенца. Ще ти ги прочета едно по едно, а ти провери какво имаме за тях.
Започва да чете списъка още докато крачи към колата. Сега вече разбирам защо му е бил необходим списъкът: той подозира, че някое от имената може да е ключова дума, под която да е скрито съобщението, което е получил Арик Кавана.
От друга страна, съм изненадан, че след толкова много време все още не са успели да засекат кое от спешните съобщения е било предназначено за Арик. Като се има предвид, че той разполага с цялата мощ на Севернокоординационното военно разузнаване, по мои изчисления ще му отнеме не повече от 5.7 часа да прегледа всички спешни съобщения, получени по това време на планетата. Стигам до две алтернативни обяснения. Първото, че лорд Кавана е бил крайно предпазлив при написването на своето съобщение и е избягвал всякакви ключови думи. Второто — че за момента бригадир Бронски притежава ограничен достъп до ресурсите на Севернокоординационното военно разузнаване.
Той се настанява на седалката на колата и приключва с четенето.
— Нещо интересно?
Увеличавам микрофона до максимум, но въпреки че вратата на колата е широко отворена, гласът на Чо Минг е твърде слаб. Опитвам пет различни техники за звукоусилване, но нито една от тях не е успешна.
— Е, най-сетне… Не, Ешър Дейлс не е човекът… пък и на Ейвън има доста диви места… Откъде, по дяволите, мога да знам? Нищо чудно Кавана да се е запилял някъде из горите. Размърдай се и ми издействай онова разрешение… Добре, страхотно, да видим какво ще излезе. Моли се само да не го е зашифровал.
Бригадир Бронски премества компютъра по-близо до очите си и мълчи в продължение на 20.33 секунди. Виждам само част от лицето му, колкото да определя, че на него е изписано крайно съсредоточено изражение. По движението на очите му стигам до 90-процентовата вероятност, че чете нещо, което, от своя страна, ме довежда до заключението, че съобщението не е било зашифровано.
Последното ме обезпокоява. Зная, че в семейство Кавана се използва поне един вътрешен код: лорд Кавана го програмира в мен в случай, че получа някое спешно съобщение от член на фамилията. Статистически 30.9 процента от всички спешни съобщения са зашифровани, тъй че фактът на тяхното кодиране не означава, че крият в себе си някаква подозрителна информация. Защо все пак лорд Кавана не си бе направил труда да зашифрова своето съобщение?