Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
докрай надясно. В противен случай, независимо какво показва скалата, отоплението няма да се включи.
— Да… добре. А можеш ли да ми кажеш какво пише тук?
Фюри погледна късчето хартия.
— Това е информация за дозировката.
— И какво трябва да направя?
— Тя има ли болки?
— В момента не, но искам да ми кажеш какво да направя. Трябва да
имам готова доза, в случай че Хавърс не може да дойде достатъчно бързо.
Фюри взе шишенцето и свали опаковката на иглата.
— Добре.
— Направи дозирането съвсем точно — когато Фюри приключи с
приготвянето на инжекцията, двамата поговориха малко на древния език.
След това белязаният попита: — Колко време няма да те има?
— Може би час.
— В такъв случай, направи ми първо услуга. Отърви се от
автомобила, с който я докарах тук.
— Вече го направих.
Белязаният кимна и излезе, като хлопна шумно вратата.
Фюри постави ръце на хълбоците си и втренчи поглед в пода. После
отиде до бюрото и извади от махагоновата кутия нещо, което приличаше
на дебела и къса цигара. Като я държеше между палеца и показалеца си, я
запали и всмукна дълбоко, затворил очи. Издиша и въздухът замириса на
печени кафеени зърна и горещ шоколад. Прекрасен аромат.
Мускулите на Джон се отпуснаха и той се запита каква ли е тази смес.
Със сигурност не бе марихуана. Но не бе и обикновена цигара.
«Кой е той?», написа Джон и му показа въпроса.
— Зейдист. Моят близнак — устата на Джон увисна от изненада и
Фюри се засмя тихо. — Да, знам, не си приличаме много. Поне вече не.
Виж, той е доста чувствителен, така че най-добре да не му се пречкаш.
«Без майтап?», помисли си Джон.
Фюри препаса ножницата на гърдите си и мушна в нея не само кинжал
с черно острие, но и пистолет. Влезе в гардероба и излезе облечен в черно
кожено палто.
Изгаси цигарата, или каквото и да бе онова, в сребърния пепелник до
леглото.
— Добре, да вървим.
>11.
Зейдист влезе тихо в стаята си и продължи да пази тишина за Бела.
Постави терморегулатора на подходящата температура, остави готовата
спринцовка върху нощното шкафче, след това отиде до леглото и се
подпря на стената, заставайки в сенките. И сякаш застина във времето, извисил се над Бела и преценяваш внимателно лекото повдигане и
спускане на завивките в тон с нейното дишане. Усещаше как минутите
преминават в часове, но не можеше да помръдне дори когато краката му
станаха безчувствени от усилието да удържат тежестта на тялото му.
На светлината на свещта виждаше как кожата й заздравява пред очите
му. Това бе истинско чудо — синините избледняха, подутините около
очите й се стопиха, порязванията изчезнаха.
Дълбокият сън, в който бе потънала помагаше на тялото й да се
справи бързо с раните и пораженията. Красотата й отново разцъфтяваше и
той бе благодарен за това. Жените с несъвършенства от какъвто и да било
вид не бяха приемани добре в кръговете на висшата класа, към която тя
принадлежеше. Аристократите бяха такива.
Представи си близнака си, чието лице бе безупречно и красиво, и
осъзна, че Фюри бе този, който трябваше да се грижи за нея. Фюри бе
замесен от тестото на героите, а и очевидно бе привлечен от нея. Освен
това тя самата вероятно би искала да се събуди до такъв мъж. Всяка жена
би предпочела красивото пред грозното.
Защо тогава просто не я вземеше на ръце и не я занесеше в леглото на
Фюри? Веднага.
Обаче не можеше да помръдне. И докато я гледаше, положила глава
на възглавниците, върху които той никога не спеше, и между чаршафите, останали неизползвани от него, си спомни миналото…
Бяха минали месеци, откакто робът дойде в съзнание и за първи път
разбра, че е затворник. А през това време нямаше нещо, което да не му
бяха сторили. В униженията се долавяше определен и лесно предсказуем
ритъм.
Господарката бе очарована от интимните му части и изпитваше
необходимост да ги показва на другите мъже, които се ползваха с
благоволението й. Водеше тези непознати в килията му, използваше
мехлема и демонстрираше качествата му, сякаш бе ценен състезателен
жребец. Знаеше, че постъпва така, за да предизвика несигурност у тях.
Виждаше насладата в очите й, докато другите мъже клатеха глави с
възхищение и благоговение.
Когато неизбежното изнасилване започнеше, робът правеше дори
невъзможното, за да се освободи от тялото си. Всичко бе много по-лесно
поносимо, ако успееше да се издигне във въздуха, все по-високо и по-