Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
Юмрукът улучи Мик точно в слънчевия сплит и изкара въздуха от дробовете му. Той се преви от болка. Пазачите го хванаха от двете страни.
— По дяволите, Реймънд, казах да не…
— Съжалявам, сър, мислех, че вие…
Мик сви колене до гърдите си и после изрита червенокосия в лицето.
Реймънд се свлече на пода.
— Не биваше да го правиш, Мик — каза Фолета.
— Око за око, зъб за зъб, докторе.
Влязоха още двама пазачи. Носеха пушки с упойващи патрони.
— Заведете пациента до стаята му и извикайте лекар да се погрижи за този идиот тук — каза Фолета.
Вече беше тъмно. Доминик спря на паркинга на клиниката, влезе във фоайето и извади магнитната си карта, за да мине през поста на охраната на първия етаж.
— Няма да стане, слънчице.
Гласът беше немощен и приглушен.
— Ти ли си, Реймънд?
— Използвай сканирането на лицето си.
Тя вкара кода си и допря лице до стъклото на скенера.
Вратата се отключи.
Реймънд седеше на стола. Главата и носът му бяха превързани, а очите — насинени.
— Господи, Реймънд, какво ти е?
— Проклетият ти пациент ме ритна в лицето. Счупи ми носа и ми изкърти два зъба.
— Мик? Защо?
— Де да знам! Нали е психопат. Погледни ме, Доминик. Как ще се състезавам за Мистър Флорида в този вид? Ще го подуя от бой това копеле, та дори това да е последното нещо, което ще направя…
— Не, няма да го направиш. Няма да го закачаш. Ако с Мик се случи нещо, ще предявя криминално обвинение срещу теб.
Реймънд се наведе заплашително напред.
— Така ли ще бъдат нещата между нас? Първо ми отказа, а после ще искаш да ме арестуват?
— Не съм ти отказала. Трябваше да обсъдя нещо с Фолета. Ти сам се прехвърли нощна смяна. Колкото до Майкъл Гейбриъл, той е мой пациент и проклета да съм, ако…
— Вече не е твой пациент. Научната ти ръководителка току-що се обади на Фолета. Друг ще отговаря за Майкъл Гейбриъл.
„Да те вземат дяволите, Оуен! Винаги ли си толкова бърза?“
— Фолета тук ли е?
— По това време? Шегуваш ли се?
— Виж какво, Реймънд, знам, че си ядосан на Мик, но… хайде да сключим сделка. Стой далеч от него и аз ще ти помогна да се подготвиш за конкурса. Дори ще сложа грим на насинените ти очи, за да не уплашиш съдиите.
Той скръсти ръце.
— Няма да е достатъчно. Още ми дължиш излизане. — Той се ухили. — И не само бърза вечеря. Искам да се забавлявам, да танцуваме. Малко романтика…
— Една-единствена среща, но нищо повече. И не се интересувам от романтика.
— Дай ми шанс, слънчице. Знаеш ли колко съм готин?
— Една-единствена среща и стой далеч от Гейбриъл.
— Дадено.
Доминик мина през поста на охраната и се качи в асансьора. Реймънд я наблюдаваше похотливо. Очите му бяха вторачени в задника й.
На седмия етаж имаше само един пазач — гледаше телевизия.
— Здравей, Марвис. Кой бие?
— Два на един за „Къбс“. Какво правиш тук толкова късно?
— Дойдох да видя пациента си.
— Знам ли, Доминик… Късно е… — Възгласите от телевизора го накараха отново да погледне екрана. — По дяволите, „Филис“ изравниха.
— Хайде, Марвис.
Той погледна часовника си.
— Виж, ще те заключа с него за петнайсет минути, стига да си тръгнеш, когато сестрата дойде да му даде лекарствата.
— Добре.
Марвис я заведе до стая 714 и й даде предавателя.
— Вземи го. Гейбриъл е опасен.
— Всичко ще е наред.
— Вземи го, Доминик, иначе няма да те пусна да влезеш при него.
Тя знаеше, че не трябва да спори с Марвис — той беше много изпълнителен — и пусна предавателя в джоба си.
Марвис се обади по вътрешния телефон.
— Пациент, имаш посетител. Ще я пусна да влезе, след като те видя облечен и седнал на леглото. — После надникна през шпионката. — Добре. Готов е. Влизай.
Отвори вратата и след като Доминик влезе, я заключи.
В стаята цареше сумрак. Доминик се вгледа в Гейбриъл и каза:
— Мик, аз съм. Как си?
Той се облегна на стената. Тя се приближи до него и видя, че лицето му е насинено, а очите — подпухнали.
— Господи, какво са ти направили? — Доминик грабна една хавлия, намокри я и я притисна до лицето му. — Какво стана?
— Според официалния доклад съм паднал в банята. — Мик я погледна и се усмихна криво. — Чаках те. Как мина срещата с научната ти ръководителка?