Когато боговете се смеят

— Бек, хайде да се отбием за бира — с тон, звучащ между молба и заповед, каза Светлана.

— Пак ли гуляйче? — усмихна се неодобрително младежът.

— Че какво толкова? Някой да не ми забранява? Нали днес не работим.

— Утре работим.

— Да, ама утре…

— Пак няма да бъдеш във форма.

— Я стига, пепел ти на езика — изкиска се Светлана. — Ако бирата е по-прясна, ще бъда във форма. А от отрова май никой не е застрахован. Чак до гроб ли ще ми напомняш за онзи случай?

— Ще ти напомням. — Бек не откъсваше очи от пътя и говореше през зъби, без да извръща глава, така че Света не го чуваше много добре. За да различава думите, трябваше да се напряга и с това Бек я ядосваше още повече. Но не й се искаше да се карат, първо трябваше да купят бирата.

— Та ти не работиш сама, трима сме — продължи той. — Борка си знае мярката, аз изобщо не пия, а ти вечно ни подлагаш на риск.

— И аз си знам мярката — тросна се Света. — И изобщо, това не е твоя работа. Живея, както ми харесва. На репетиции идвам навреме, не провалям изпълнения. Дори Татето не ми прави забележки. Така че просто млъквай.

Татето тя наричаше своя администратор, но далеч не защото той им беше като роден баща, а само заради фамилното му име — Папоров1.

Бейсенов спря колата пред супермаркета, но нямаше намерение да слезе заедно със Светлана.

— Ела с мен — наложи се да го помоли тя. — Сама не мога да я домъкна.

Ето, винаги става така. Той вечно се държи така, че тя е принудена да се унижава и да го моли. Никога сам не предлага помощта си. Светлана не признаваше дори пред себе си, че не може да понася Биримбек. Твърде много се различаваше той и от нея, и от Борис. Винаги стегнат, сдържан, не пие, не пуши, не псува, спазва някаква източна диета, ляга си рано, сутрин скача в зори. Всичките му интереси са свързани със станока, на който е готов да се упражнява от сутрин до вечер. Не, наистина е танцьор, на когото всеки солист от Болшой театър би могъл да завиди, но никой не му го и отрича. Но нали трябва да си и човек, а не някаква си там танцувална машина. Никога не се заседява в компания, колкото и да го е канила Светлана на своите вечеринки, вечно отказва. Заедно са на сцена вече повече от година и през цялото това време до Бек има едно и също момиче. Почитателките на Борка, които са готови при първо искане да му предоставят тялото си, вече станаха поне двайсет за една година, а този е като вързан за своята кикимора. Невзрачна една, с криви крака. Бек с екзотичната си външност би могъл да има най-красивите момичета в Москва, а той… Светлана крадешком погледна Бейсенов. Строен, тъмноок, боядисаната в бяло коса контрастираше с мургавото му скулесто лице и дръпнатите очи. Не момче, ами направо картинка! Колко мадами са молили Светлана да ги „запознае с Бек“, обаче къде ти…