Тайнственият убиец
- Автор: Уоллес Эдгар Ричард Горацио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кирил Топалов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Тайнственият убиец». Краткое содержание книги:
Майк нареди да пренесат багажа му от хотела в новата му квартира. Като се върна, той видя, че на масата му е сервирано за три лица.
— Очаквате ли някого? — попита Майк.
Той погледна Джек Хебуорд, който беше зает с последните приготовления на масата. Като ерген Хебуорд имаше усет към добрия ред и всички чинии, чаши, кърпи и други прибори беше поставил точно както трябва.
— Да, една ваша приятелка.
— Моя?
Джек кимна.
— Поканих мис Лимингтон на вечеря. Когато видя един човек на вашата възраст да се изчервява при споменаване името на едно младо момиче, мога само да съчувствувам. Направих това отчасти по комерчески съображения, отчасти за да бъде с мен и през извън работното време. Днес тя не игра много добре, но аз зная, че днес всички ние не бяхме на висота.
Скоро след това пристигна и Адела Лимингтон. Тази вечер тя изглеждаше очарователна. Майк не можеше да й се нагледа и макар че не искаше да си признае, тя се беше вмъкнала в сърцето му.
Джек Хебуорд й помогна да съблече мантото си.
— Като идвах насам — каза тя — мислих как всичко бързо се променя. По-рано и на сън дори не съм мислила, че някога ще мога да вечерям с вас, мистер Хебуорд.
— И на мен никога не ми е минавало през ума, че така добре ще играете, за да става нужда да ви каня на вечеря. А след пет години ще си кажете: защо тогава ми се виждаше така необикновено да приема една проста вечеря с глупавия директор Хебуорд.
Той сложи ръка на рамото й и я въведе в стаята. Едва сега тя видя Майк. Младият човек с неудоволствие забеляза разочарование по лицето й. Но това трая само секунда. Тя сякаш беше прочела мислите му и обясни:
— Мислех, че ще говорим само за филми — каза тя с усмивка.
— Това пак можете — отвърна Майк. — Аз съм най-добрият слушател на света. Първият, който спомене думата убийство, ще бъде изхвърлен от прозореца.
— В такъв случай трябва да бягам — каза тя развеселена — тъй като имам намерение да говорим за убийства и мистерии по-късно!
При уютната обстановка момичето се показа в съвършено друга светлина. Всички добри качества, които Майк предполагаше в нея сега се проявиха. Нейната боязливост и почти хладна резервираност изчезнаха в компанията на двамата мъже.
— Днес следобед бях детектив — каза тя, след като кафето беше сервирано, — при което направих интересни открития. Аз ви разказах, че вчера вечерта за втори път видях мистериозния автомобил. Днес като вървях, случайно видях отпечатъци от гуми по средата на улицата. Аз ги проследих и се оправда предположението ми, че водят към полския път, който пресича края на улицата. Те бяха единствените следи от автомобилни гуми по този път. Не се съмнявам, че следите бяха от същата кола, шофирана от човека с бялата женска ръка. Почти на средата на пътя, преди пресечката, открих петна от масло. Навярно колата тук беше стояла повече време. Ето какво намерих.
Тя отвори малката си чанта и извади малко, тъмносиньо стъкло. Върху него нямаше никакъв етикет и не беше затворено. Майк го взе, разгледа го внимателно и констатира силна, неприятна миризма.
— Знаете ли какво е имало в него? — попита тя. Той поклати глава.
— Дайте да видя — каза Джек Хебуорд, взе стъклото от Майк и го поднесе към носа си. — Бутилхлорид — каза той бързо, при което момичето кимна.
— И аз така мисля. Баща ми беше аптекар. Веднъж като дете си играех в аптеката, видях в един отворен шкаф едно хубаво шише, взех го и го отворих. Баща ми навреме ме съгледа и ми взе шишето. Иначе кой знае какво щеше да се случи. Тогава бях много малка, но специфичната миризма не съм забравила.
— Бутилхлорид! — Майк смръщи чело. — Известен е под името „смъртоносни капки“. Това средство много често се употребява от крадците, когато извършват обири над матроси. Няколко капки в чаша вино са достатъчни, за да изпадне човек в безсъзнание за дълго време.
Майк наново взе шишето. То беше най-обикновено, каквито се употребяват за съхраняване на отрови. Той се вгледа по-добре и забеляза пресована върху стъклото думата „отрова“.
— Няма никаква следа от етикет — каза той.
— В действителност може би няма никаква връзка с мистериозния автомобил — прибави Адела. — Всичко е само мое предположение.
— Къде намерихте стъклото?
— В един ров, който сега е наводнен. Това е находка номер едно, а ето и номер две.
Тя извади от чантата си един метален предмет с особена форма и със следи от счупване на двата края.
— Знаете ли какво е това? — попита тя.
— Не — каза Джек и предаде на Майк находката.
— Аз знам, такъв предмет съм виждала в ателието — каза Адела. — И вие ли не знаете, мистер Бриксан?