Тайнственият убиец
- Автор: Уоллес Эдгар Ричард Горацио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кирил Топалов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Тайнственият убиец». Краткое содержание книги:
Един работник изправи върху кулата стълба, която беше необходима за Розела. Историята, която се снимаше, рисуваше едно момиче, първоначално хористка, а после жена на един благородник, който се занимава с археология. Бедният млад човек, когото тя по-рано е обичала (Майк веднага се досети, че Реджи Коноли ще играе тази тъжна роля), е винаги готов да й помогне. И сега, когато тя е затворена в подземието на една кула, той я освобождава.
Самата кула беше снета в Арундел, а тук трябваше само да се покаже как по едно въже момичето избягва от затвора си и бърза в ръцете на свой любим.
— Не е лесно да се слиза по тази стълба — каза мрачно Реджи. — А мис Лимингтон е ужасно тежка. Опитайте се да я вдигнете, мистер Хебуорд, да видите дали е лесно.
Майк стоеше при тях и с удоволствие беше готов да изпълни тази покана.
— В тази роля от мен се иска извънредно много — мърмореше Реджи. — Аз не съм великан. Колко пъти вече казвам на Хебуорд, че тази роля не е за мен! Защо пък непременно трябва да се правят едри снимки от тази сцена! Чисто и просто можеше да се вземе една кукла. Това би било достатъчно. А още по-добре би било мис Лимингтон сама да слезе!
— Всичко е така просто — каза Хебуорд, който наново се върна и чу последните думи. — Мис Лимингтон ще се държи за въжето, така че върху вас няма да пада цялата й тежест. Трябва само да се стараете да изглеждате бодър и весел.
— Много е лесно да се говори — извика Реджи Коноли. — Но в моя договор никъде не става дума, че ще се катеря и слизам по въжета. Всеки от нас има свои наклонности, но такива работи аз мразя.
— Опитайте се — каза Джек късо.
Един работник закачи въжето за един гвоздей, забит върху вътрешната страна на кулата. Върхът на кулата нямаше да влезе в снимката. Самото бягство вече беше снето в Арундел. Тук щяха да правят само снимки в едър план. Първата проба щеше да свърши с нещастие. С крясък Коноли изпусна товара си и Адела щеше да се сгромоляса долу, ако не беше се хванала за въжето.
— Още веднъж — извика Джек гневно. — Не забравяйте, че сте мъж! Джеки Коган по-добре ще свърши тази работа от вас.
Сцената беше повторена с по-голям успех. Когато при третата проба Коноли напълно се измори, Хебуорд внезапно извика „камера“ и снимането започна.
Въпреки всичките си дефекти, Коноли беше добър артист. По устните му сияеше горда усмивка и той гледаше с любов момичето, докато поставената на подвижна платформа камера бавно се движеше надолу в унисон с плъзгащата се по въжето влюбена двойка. Вече бяха докоснали земята и Коноли гледаше Адела с последен говорещ поглед.
— Достатъчно! — каза Джек.
Коноли се строполи изтощен.
— По дяволите! — изпъшка той, опипвайки наболелите го мускули на ръцете. — С такива работи друг път не се залавям, мистер Хебуорд. Беше така ужасно! Струваше ми се, че ще умра!
— Сега виждате, че не сте умрял — каза Джек, усмихвайки се добродушно. — Починете си малко, след това ще снимаме бягството.
Камерата беше отместена на около 20–30 метра. Докато Реджи Коноли почиваше на моравата, Адела отиде при Майк.
— Много се радвам, че мина тази снимка — каза тя облекчена. — Жал ми е за бедния Коноли. През време на снимката той така проклинаше, че ми идваше да се изсмея, а в такъв случай трябваше да се снима отново. Наистина, не беше леко — прибави тя.
Ръката й беше посиняла, а на едно място въжето беше протрило кожата й. Изведнъж на Майк му се дощя да целуне тази малка раничка, но се овладя.
— Как изглеждах? — попита тя.
— Великолепно — каза той с възторг.
Тя го погледна дяволито и наведе очи.
— Струва ми се, че не сте напълно обективен — каза тя.
— Възможно — отвърна Майк. — Какво имаше във вътрешността на кулата?
— Вътре ли? Камъни и буренаци и нищо друго. Изобщо великолепна гледка.
Той се усмихна.
— Преди малко казахте, че се радвате, че снимката е свършена. Защо се радвате?
— Мистер Хебуорд беше казал, че ако не остане доволен от снимките при дневна светлина, ще направи такива през нощта. Бедният мистер Коноли! Тогава навярно съвършено би се объркал.
В този момент се чу гласа на Хебуорд.
— Не взимайте стълбата, Колин — извика той — Оставете я в тревата зад кулата. Може тази вечер пак да дойдем. Нека остане всичко, което не е изложено на повреда. Утре сутринта ще ги приберете.
Адела погледна разочаровано.