Тайнственият убиец
- Автор: Уоллес Эдгар Ричард Горацио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кирил Топалов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Тайнственият убиец». Краткое содержание книги:
— Какви отношения имате с Грегори? — попита Майк небрежно.
Стела се изчерви.
— Той ми е приятел — каза тя смутено. — Много добър приятел, във финансово отношение, искам да кажа. По-рано той ме любеше.
— Друго нещо?
— Не — отвърна тя. — Аз свърших с Грегори и утре напускам Чайчестер. Натоварих един комисионер да даде под наем къщата ми. Бедният мистер Фос — каза тя и сълзи замрежиха очите й. — Нещастният! Това дело не е на Грегори, мистер Бриксан, мога да се закълна. Не всичко, което се приказва за Грегори е вярно. Той е страхливец, макар че е участвувал в доста опасни предприятия. Той има на разположение хора, които извършват тежката работа вместо него.
— Какво разбирате под опасни предприятия?
Тя се поколеба. Майк стана настойчив.
Грегори ми е разказвал, че често пъти е излизал из джунглата и нападал села за грабеж на момичета. Имало е едно племе, което особено се е отличавало с красивите си жени. Може би ме е лъгал, но за мен това е допустимо. Веднъж той ми каза, че при последното си пребиваване в Борнео, откраднал от едно диво племе във вътрешността на страната едно красиво момиче. А на никой европеец не било възможно да се върне оттам.
— Всички тези обстоятелства не ви ли правеха впечатление — попита Майк, като я наблюдаваше с остър поглед.
Тя сви рамене.
— Какво да правя! Той си е такъв.
Майк направи заключение, че Грегори й беше добър приятел.
Те се върнаха в квартирата на Джек Хебуорд.
— Историята, която Пене разказва, схожда напълно на това, което казва Мендоза. Няма съмнение, че момичето от горния етаж на кулата е същото момиче, което е откраднал. Също така положително е, че тъмнокожият туземец е неин съпруг. Ако са успели да избягат от Гриф Товер, не е трудно да се намерят. Аз още тази нощ ще съобщя на всички полицейски участъци наоколо и утре сутринта ще имаме сведения.
— Вече е утрин — каза Джек, като погледна към изток, където небето беше започнало да изсветлява. Елате с мен, ще сваря кафе. Известието за смъртта на Фос ме разтревожи. За днес бях предвидил доста работа, но като че ли ще трябва да се отложи за един ден. Артистите и останалият персонал ще се разтревожат също при тази вест. Всички познават Фос, макар че не го обичаха много. Остава само Адела да припадне, за да бъде нещастието пълно. Мисля си, Бриксан, защо не се преместите при мен? Аз съм ерген, ще имате телефон, няма да бъдете шпиониран и ще можете да работите много по-спокойно, отколкото в хотела.
Предложението допадна на Майк и той още същата нощ преспа в къщата на Джек. Преди да легне обаче той води едночасов разговор със Скотланд Ярд.
Рано сутринта Майк отново се озова в Гриф Товер, където поднови претърсванията си. И този път обаче нищо особено не можа да открие. Майк се намираше в твърде деликатно положение. От Скотланд Ярд изрично беше подчертано, че Грегори Пене произхожда от добра фамилия, че е богат и виден, че е заемал почетни длъжности и че неговите екстравагантности не са идвали в разрез със законите. „Не можете да обесите един човек, само защото е маниак“, беше му казал по телефона главният комисар.
Изчезването на Баг, както на мъжа и жената — малайци, будеше подозрение в Майк.
— Цялата нощ не се е връщал — каза Грегори. — Хич не съм го виждал. Той и друг път така е излизал навън за по-дълго време. Намерил си е някъде скривалище и навярно е там. Но това няма значение, той ще се върне.
Като караше автомобила из Чайчестер, Майк съгледа Адела и изведнъж спря колата. Само по чудо гумите не се скъсаха. В миг той скочи от колата и изтича към нея.
— Струва ми се, че не съм ви виждал десет хиляди години — пошегува се той.
При друг случай тази забележка непременно би разсмяла Адела.
— Извинявайте, нямам време, бързам за ателието — хладно каза тя. — Обещах на мистер. Хебуорд да отида рано, тъй като вчера следобед той ми разреши отпуск.
— Наистина ли? — попита Майк наивно.
— Бях поканила у дома на чай едного.
Внезапно Майк си припомни и остана като поразен.
— Възможно ли е? — каза той с огорчение. — Аз наистина не съм добър човек.
Тя искаше да си тръгне, но той я спря.
— Съвсем не съм искал да ви огорча, Адела — каза той тихо. — Една нова трагедия се разигра и тя може да ви обясни моята разсеяност.
Тя стоеше мълчаливо и го гледаше.
— Една нова трагедия?
Той кимна.
— Мистер Фос е убит — каза той. Адела пребледня.
— Кога? — гласът й беше спокоен, но глух.
— През последната нощ.
— След девет часа? — каза тя.
Изненадан, той вдигна вежди нагоре.
— От къде знаете?
— Защото в девет часа — каза тя бавно — аз видях ръката на човека, който го е убил!