Тайнственият убиец
- Автор: Уоллес Эдгар Ричард Горацио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кирил Топалов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Тайнственият убиец». Краткое содержание книги:
— За мен историята с момичето от Борнео е истинска — каза шефът спокойно — и всички данни напълно се схождат. Аз ни най-малко не се съмнявам, че Пене е престъпник. Но трябва да бъдем много внимателни. Във вашия департамент, капитан Бриксан, навярно можете да рискувате. Но полицията в тази страна не бива да прави арести, докато не осигури, че ще последва присъда. Може би в цялата ваша теория има нещо и аз съм последния, който ще я пренебрегне, но преди всичко ще трябва да предприемете и успоредни проучвания, претърсвания.
Майк се отправи за Съсекс, който лежеше на около 4 километра северно от Чайчестер. Автомобилът летеше с пълна скорост, когато Майк съгледа по средата на шосето един човек с разперени ръце. Майк намали скоростта и за голямо свое учудване позна Самсон Лонгвал. Преди още колата да спре, Лонгвал скочи на нея с необикновена ловкост.
— От два часа ви чакам, мистер Бриксан — каза той. — Ще ми позволите ли да седна до вас?
— Влезте — каза Майк приятелски.
— Отивате в Чайчестер, зная… Не искате ли да дойдете в Довер Хауз? Имам да ви съобщя важна новина.
Колата беше спряла точно на кръстопътя за Довер Хауз и Гриф Товер. Старият човек му разказа, че е ходил в Чайчестер и че чакал тук завръщането му.
— Едва сега узнах, че сте детектив — каза той с достолепно кимване на глава. — Едва ли е нужно да ви казвам, колко високо ценя хората на правосъдието.
— Мистер Хебуорд ли ви откри това? — попита Майк с усмивка.
— Да, той ми каза — съгласи се Лонгвал. — Ходих при него, за да ви търся. Трябва да призная, че първоначално ви взех за един от ония сладки суетни хора, единствената цел на които е да търсят удоволствия. Много се зарадвах, като узнах, че съм сгрешил.
Майк вътрешно се усмихна над бъбривостта на стария човек.
— Много съм доволен, понеже се нуждая от един съвет, какъвто моят адвокат не може да ми даде. Положението ми е много особено, тъй като аз страня от хората и не обичам чуждо вмешателство в моите работи.
Колата спря пред Довер Хауз. Мистер Лонгвал слезе и отвори вратичката на автомобила. Майк слезе. Вместо да отиде в приемната стая, Лонгвал се изкачи по стълбата и помоли Майк да го последва. Старият човек се спря при вратата на стаята, в която Адела беше прекарала онази страшна нощ.
— Бих искал да видите тези хора — каза Лонгвал сериозно — и да ми кажете не съм ли нарушил законите.
Той отвори вратата и Майк видя в стаята две легла. В едното лежеше превързан и вероятно в безсъзнание тъмнокожия чужденец, а в другото спеше жената, която Майк беше видял в кулата. И тя изглеждаше тежко ранена. Ръката й беше превързана и стърчеше права.
Майк запиша тежко.
— Още една загадка се изясни — каза той. — Къде ги намерихте?
Жената отвори очи и страхливо погледна към него.
— Ранена ли си? — попита Майк на холандски.
Навярно тя не знаеше холандски, тъй като никакъв отговор не последва. Тя изглеждаше много нещастна и на Майк олекна, когато напусна стаята. Едва долу, в стаята на Лонгвал, заговори.
— Видях ги миналата нощ към десет и половина часа. Те се клатушкаха по шосето и аз помислих, че са пияни. За щастие жената заговори и по гласа й познах, че е моята пациентка и тръгнах към тях. Веднага видях положението и на нейния другар. Като ме позна, тя започна да говори възбудено. Не можех да я разбера, но предполагах какво иска. Мъжът едва се държеше и всеки момент можеше да падне. С помощта на жената отведох го до моя дом и го настаних в стаята, в която и сега лежи. За щастие, бях приготвил някои лекарства, още когато Грегори Пене ме беше викал да прегледам жената, така че ги имах готови и веднага помогнах на човека.
— Тежко ли е ранен? — попита Майк.
— Загубил е много кръв и макар да не са докоснати артериите и да няма счупени кости, раните са му сериозни. След като настаних тези хора — продължи той, — помислих, че този туземец е ранен при някоя схватка и че ще бъде най-добре да уведомя полицията. По пътя се отбих при моя приятел мистер Хебуорд и му разказах случая. Тогава той ми каза за вас и аз реших да почакам завръщането ви, преди да предприема каквото и да е.
— Вие разбудихте една тайна, която ме измъчваше и съвсем случайно потвърдихте едно нещо, което с голям скептицизъм допусках — каза Майк. — Добре ще бъде да уведомите полицията. Впрочем, аз веднага ще съобщя в участъка и ще наредя да пратят болнична кола, за да го отнесе в болницата. Може ли мъжът да се пренася?
— Вярвам, че може. Сега той спи дълбоко и изглежда, че е в безсъзнание, но не е така. Но те могат и тук да останат, макар че нямам необходимите удобства. Жената се грижи за него.