Тайнственият убиец
- Автор: Уоллес Эдгар Ричард Горацио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кирил Топалов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Тайнственият убиец». Краткое содержание книги:
— Но да допуснем, че той не е съобщил за убийството, че е скрил например трупа, че го е заровил някъде.
— Тогава работата е съвсем друга. Този човек подлежи на отговорност. А особено — прибави той и изпитателно погледна барона, — ако някоя негова приятелка, с която впоследствие е скъсал връзките си, случайно е била свидетелка на престъплението.
Грегори Пене бързо погледна детектива и почервеня.
— Но да допуснем, че тя се е опитала да изскубне от него пари чрез заплашване да го издаде на полицията.
— В такъв случай и тя ще отиде в затвора, заради изнудване — каза Майк търпеливо, — а може би и за съучастничество през време на престъплението и укриването след това.
— Наистина ли и тя ще отиде в затвора? — попита Грегори живо. — Наистина ли и тя ще отговаря за съучастничество, ако е видяла убийството на човек? Имайте предвид, ако това се е случило преди години. Нали има закон за давност?
— За убийство, не — каза Майк.
— Убийство? Това вие убийство ли наричате? — попита Грегори явно раздразнен. — При самозащита? Това е дивотия.
За Майк работата ставаше все по-ясна. Веднъж Стела беше нарекла Грегори убиец. Острият ум на Майк започна да работи и той възстанови в съзнанието си целия случай. Един слуга, вероятно някой от малайските роби, е полудял и с нож е нападнал господаря си. Пене го е убил, може би при самозащита, а после се е уплашил от последствията. Майк си спомни думите на Стела: Пене е голям самохвалец, но в действителност е страхливец. Това беше ядрото на цялата работа.
— Къде сте заровили вашата нещастна жертва? — попита той студено.
Баронът го погледна уплашено.
— Заровил? Какво искате да кажете? — попита той сърдито. — Никого не съм убил, нито заровил. Аз ви дадох само един пример.
— Но повече прилича на истина, отколкото на предположение — каза Майк. — Но аз нека не ви отегчавам с повече въпроси.
В действителност Майк се интересуваше от подобни престъпления. В настоящия момент обаче въпросът се отнасяше до Главореза и всички странични обстоятелства трябваше засега да пренебрегне. По-късно обаче, той имаше намерение да се върне. Безочливостта и безсрамието на Грегори, неговите мръсни любовни авантюри, бяха страшно отвратителни. Майк с удоволствие беше готов да окачи въжето на врата на Грегори, но още не беше напълно сигурен.
— Чудно как му идват на човек подобни мисли — каза Пене, като се пробуди от замислянето си. — Един човек като мене, който никога не е бил принуден много да мисли, се вдълбочава в подобни въпроси и не може да се отърве от тях. Значи, според вас, и тя ще отговаря за съучастничество? И я чака затвор?
Тази мисъл като че ли му правеше особено удоволствие и той стана по-любезен, когато Майк му върна свалените от Баг примки.
— Много ли е ранен Баг? — попита Майк.
— Не особено много, има една или две рани — каза Пене спокойно. Той ни най-малко не направи опит да премълчи случката и през нощта. — Бедното животно искаше да ми помогне, но проклетият малаец щеше да го убие.
— Каква шапка носеше малаецът?
— Каква ли? Не зная. Струва ми се, че носеше, но не я забелязах. Защо?
— Така — каза Майк небрежно. — Сигурно я е загубил в пещерите — и той остро погледна Пене.
— Пещерите ли? Никога не съм чувал за такива. Има ли тук някъде пещери? — попита Грегори наивно. — Вие имате добри познания по топография на тази област, Бриксан. Аз живея тук от двадесет години и винаги сбърквам пътя, когато отивам в Чайчестер.
30
Обявлението
Загадката около пещерите занимаваше Майк много повече, отколкото която и да била друга страна на цялата мистерия.
Той се сети за Лонгвал, който познаваше много добре цялата околност и отиде в къщата му, но не го намери. Старият човек беше в Чайчестер и се върна по-късно със своя първобитен автомобил, който гърмеше по улиците, без да се вижда. Майк спря колата си, същото направи и мистер Лонгвал.
— Да, машината вдига хубав шум — призна старият човек и изтри плешивата си глава с една шарена кърпа. — Аз тепърва почвам да свиквам с придобивките на новото време. Аз не вярвам, че една безшумна кола ще ме задоволи напълно. Човек винаги чувствува, че нещо му липсва.
— Купете си един ролс-ройс — каза Майк с усмивка.
— Мислил съм вече по този въпрос — каза Лонгвал сериозно. — Но аз обичам старите неща, там е моята слабост.
Майк запита за пещерите. Старият човек потвърди, че съществуват такива.
— Слушал съм често за тях. Когато бях още юноша, моят баща ми разказваше, че в околността имало много пещери и че щастливият откривател на входа щял да намери огромно количество вино. Но досега, доколкото зная, никой не е успял да открие входа. Вероятно се намира тук някъде — и посочи към Гриф Товер. — Преди много години.