Тайнственият убиец

— Крила се е в кулата — каза Хебуорд.

Майк кимна.

— Добре, че не излезе по време на снимката — каза директорът, като смръщи чело. — Вие не я ли видяхте, Адела, докато бяхте горе.

Майк забеляза, че Адела пребледня. Ръцете й трепереха.

— Забелязахте ли? — попита Майк бързо. — Сега се обяснява счупеното парче, което Адела намери, но не стъклото с бутилхлорида. Страхувате ли се? — попита той Адела.

— Да, много се страхувам — призна тя. — Колко страшно изглежда това животно! Баг ли беше?

— Да, Баг. По времето, когато беше изчезнал, той се е крил в кулата. Наистина, нищо ли не видяхте, когато бяхте горе.

— Радвам се, че не съм го видяла, иначе сигурно бих паднала чак долу. В кулата имаше много храсталаци, между които навярно се е бил скрил.

Майк реши да разгледа вътрешността. Наново поставиха стълбата и той се изкачи горе и погледна в кулата. В дъното почвата около зидарията лежеше някак си особено. Истинската почва не се виждаше, тъй като беше покрита от гъсти храсти глог. Забелязваха се няколко скали и заплетени клони на едно старо дърво. Нищо повече не се виждаше.

Мястото представляваше отлично скривалище. Няма никакво съмнение, че през цялото време Баг се беше крил тук, за да почине от умората и тежките рани. Майк беше забелязал нещо, което другите не видяха — маймуната имаше много рани и едното й ухо беше разцепено.

Той слезе и отиде при Хебуорд.

— За днес повече не ще можем да работим — каза Джек троснато. — Дамите са много изплашени. Едва ли скоро ще се съгласят да правим нощни снимки.

Майк отведе директора със своята кола. През целия път той мислеше за необикновения вид на Баг, Някой беше поставил примки на маймуната. Такава възможност той допусна, още когато Адела намери счупеното парче от примката, тъй като никой човек не можеше да счупи това желязо. Баг беше избягал, но къде и как? И защо не беше се върнал при господаря си?

След като Хебуорд слезе, Майк продължи към Гриф Товер. Баронът играеше голф в една ливада. Той беше все още превързан, но беше се съвзел.

— Да, Баг се завърна преди половин час. Кой знае къде е бил толкова време. Винаги съм желал да може да говори, а особено сега. Някой му е поставил железни примки. Преди малко ги извадих от ръцете му.

— Мога ли да ги видя?

— Вие знаехте ли за тях?

— Да, аз видях Баг. Той излезе от кулата зад онзи хълм — посочи Майк.

— Чудно! Какво е правил там?

Грегори се замисли.

— Той и друг път е излизал, но наблизо. В околността има доста храсти, в които обича да се крие. Тук много рядко идват чужди хора. Веднъж един бракониер видя Баг и стреля по него. Само по чудо животното отърва кожата си. Намериха ли трупа на Фос?

Баронът се готвеше да продължи играта и гледаше лежащата в краката му топка.

— Не — каза Майк спокойно.

— Как мислите? Ще го намерят ли?

— Разбира се!

Сър Грегори гледаше нататък, над гората.

— Какви са законите в страната? Да допуснем, че един човек убие слугата си при самоотбрана.

— Ще се заведе дело — каза Майк — и съдът ще го оправдае, тъй като убийството е извършено при самозащита.