Тайнственият убиец

В къщи Майк разгледа най-щателно намерените от Адела предмети. Бутилхлоридът беше силна отрова и Майк не можеше да си обясни за каква цел е бил необходим на Главореза.

Той наново разгледа примката. За счупването й беше необходима огромна сила. Майк не можеше да обясни този факт.

Инспекторът Лил, който наблюдаваше Гриф Товер, се обади по телефона. Нищо особено не беше се случило и животът там вървеше своя обикновен ход. Сър Грегори беше поканил в къщата си инспектора и му беше съобщил, че Баг все още не се е върнал.

— Тази нощ останете там — каза Майк. — Утре ще вдигнем поста. Скотланд Ярд е уверен, че сър Грегори не е замесен в смъртта на Фос.

— А аз твърдя, че е замесен — каза инспекторът. — В полето, зад стената, намерих смачкана и окървавена шапка, на хастара с печатни букви стои надпис: „Chi si Stores, Tjansi“

Още една нова находка.

— Пратете ми я утре сутринта — каза Майк след дълго размисляне.

На следващата сутрин, веднага след закуската, Майк получи шапката и я разгледа. Хебуорд, който винаги беше информиран от Майк, любопитно разглеждаше находката.

— Ако туземецът е носил шапката на Лалей Фос, когато е пристигнал в къщата на мистер Лонгвал, то къде е станала смяната на шапките? Само по пътя между Гриф Товер и къщата на стария, освен ако…

— Освен ако — какво? — попита Майк, който ценеше много острия ум на Хебуорд.

— … Смяната е станала в къщата на Грегори. По шапката няма никакви нарези, макар че е покрита с кръв. Тук нещо не е наред.

— Много чудно — прибави Майк. — Но въпреки това, обяснението е твърде просто, ако теорията ми е вярна.

Той не каза на Хебуорд, каква беше теорията му.

Майк придружи Джек до ателието. Голямата кола отпътува с персонала на студиото. По много съображения Майк искаше да ги придружи. В тяхната весела и безгрижна компания той имаше всичката възможност да забрави за момент своите грижи.

Както обикновено, той и тази сутрин влезе в телефонна връзка с Лондон, но и там нищо особено не беше се случило. Прочее, нищо не го задържаше в Чайчестер. Той реши, качи се на колата си и тръгна след веселата компания.

Още от четвърт час разстояние, той съгледа старата кула. Тя беше стара, разнебитена развалина и отдалеч наподобяваше необикновено висок егрек за овце. Когато наближи кулата, автомобилът на Хебуорд беше излязъл от шосето и се движеше по една ливада отстрани.

Киноартистите привършваха преобличането и гримирането. Адела не се виждаше — тя се преобличаше в една малка палатка. Джек Хебуорд и операторът говореха оживено върху дневната светлина, прожекторите и постановката на камерата.

Майк беше доста разумен, за да не пречи. Той се отправи към кулата и се зае с разглеждането на разнообразния строеж, който поколенията бяха издигнали върху първоначалните основи. Майк не разбираше много от зидария, но все пак успя да познае, до каква височина римляните бяха градили. Той дори разпозна и частта, изградена през времето на саксите.