Избрани творби в два тома. Том втори

Потърси на лицето си съответното място, но пръстът му остана чист — опипването не даде никакъв резултат. Сепна се. По кожата му нямаше рани, но там, в огледалото, другият продължаваше да кърви. И вътре в него отново се надигна опасението, че тягостните преживявания от предишната нощ ще се повторят. Че сега, пред огледалото, отново ще го завладее чувството, че се раздвоява. Но ето я вече брадичката (кръгла; лица еднакви). За тия косми в трапчинката е нужен заострен бръснач.

Стори му се, че облак от неувереност тежи над припряното му отражение. Възможно ли е поради голямата бързина, с която се бръснеше (математикът взе изцяло положението в свои ръце), скоростта на светлината да не е достатъчна, за да измине необходимото разстояние и да отчете всичките движения? Би ли могъл той в бързането си да се доближи до отражението си в огледалото и да свърши бръсненето с едно движение по-рано от него? Или пък дали е възможно (артистът след кратка борба успя да измести математика) отражението му да е придобило свое самостоятелно съществование и да е решило — тъй като живее в опростено време — да свърши бръсненето по-бавно от своя външен субект?

Видимо обезпокоен, той отвори крана на горещата вода и усети как топлата, гъста пара се издига над него, докато плискането на водата по лицето пълни ушите му с гърлен шепот. Приятната грапавост на прясно изпрания пешкир по лицето му го накара да въздъхне с дълбокото задоволство на чистоплътно животно. „Пандора! Тъй беше: Пандора!“

Погледна учудено пешкира и затвори очи, смутен, а от огледалото едно лице също като неговото го наблюдаваше с големи глупави очи, с пресечена от морава нишка буза.

Отвори очи и се усмихна (усмихна се). Вече нищо не го интересуваше. „Магазинът на Мабел е кутия на Пандора!“

Горещият мирис на бъбреците със сос погали обонянието му, този път още по-настойчиво. И той почувствува със задоволство — наистина със задоволство — как вътре в душата му едно голямо куче замаха с опашка.